– Какво става?
– Виж сам!
Джо натисна един бутон и картината на централния екран на панела пред Кърт се промени. Линиите на азимута и магнитната индукция трябваше да са относително ясни, но те се изкривяваха нагоре и надолу, а индикаторът за посоката се въртеше лудо.
– Какво му става, по дяволите? – измърмори Кърт.
– Не знам.
Радиото изпращя отново, чу се глас:
– …проблемите продълж…. дим в кабината… вероятно пожар в електро… изключиха всички системи… моля…
Гласът спря внезапно и кръвта на Кърт се смрази.
Вгледа се през извитото стъкло от плексиглас на „Баракуда” и намали още скоростта. После обърна носа, докато не се насочиха право надолу.
Докато се спускаха бавно във водата, Кърт сканираше дъното. На четирийсет и пет метра дълбочина светлината от повърхността още се процеждаше до тях, но цветът на водата вече беше съвсем тъмен, а видимостта бе ограничена до около петнайсет метра.
Прожекторите на „Баракуда” се справяха доста добре. Морската вода разпръсваше и абсорбираше бързо по-дългите вълни на светлината, затова Джо бе инсталирал специални крушки, които светеха ярко в жълто-зеления спектър. Светлините помагаха да се разсее мрака и когато „Баракуда” наближи дъното, Кърт забеляза нещо като отвор в пясъчния нанос.
Той зави натам.
– Ето я! – извика Джо.
Отпред се виждаше обърнат на една страна стоманен силует, подобен на класическа подводница. Означението ХР-4 бе изписано с големи черни букви.
Кърт описа кръг около нея, докато не стигна място, от което се виждаше люкът. От опашната част на подводницата бавно се издигаха мехурчета, но кабината изглеждаше невредима.
Той изключи светлините и се опита да мине покрай подводницата без включен двигател, но течението беше силно.
– Сигнализирай им!
Докато Кърт се опитваше да задържи „Баракуда” на позиция, Джо взе малкия прожектор, насочи го през прозореца към ХР-4 и предаде съобщение с морзов код.
Кърт забеляза някакво движение вътре, после дойде отговор.
– Всички… ел… системи… извън строя… – преведе Джо. Кърт усети, че се носят по течението и включи ускорителя.
– Трябва да имат кислород – каза Кърт, като прехвърляше в ума си правилата за безопасност, определени от организаторите. – Дали могат да вдигнат люка?
Джо предаде съобщението. Отговорът попари тези надежди.
– Люкът… електр… блокиран.
– Кой, за бога, прави електрически люк? – промърмори Кърт. После погледна към Джо.
– Нашият се освобождава ръчно – увери го той.
– Просто проверявам. Джо се усмихна.
– Можем ли да ги издърпаме?
– Изглежда ще се наложи – отговори Кърт. – Използвай куката.
Зад него Джо активира лостовете на захващащата система и един панел на дясното крило се отвори. Показа се сгънат метален апарат, който се разгъна в дълга метална ръка с щипци в края.
Щом щипката се протегна, Кърт осъзна, че течението отново ги отнася от ХР-4.
– Приближи се – каза Джо.
Кърт включи отново ускорителите и „Баракуда” се насочи към задната част на подводницата, към място, където от корпуса се издаваше ръчка. На повърхността корабът-майка на ХР-4 щеше да захване тази дръжка, за да изтегли подводницата от водата. Сега Кърт и Джо щяха да се опитат да направят същото.
– Може би ще ни дадат точки за спасяване – отбеляза Джо с лека надежда в гласа.
– Просто закачи подводницата! – отсече Кърт.
Щипците посегнаха и пропуснаха. Кърт отново нагласи позицията на подводницата и Джо опита пак, но не успя.
– Нещо не е наред – каза той.
– Да, с мерника ти – отбеляза Кърт.
– Или с твоите маневри.
Кърт не искаше да чува това, но беше истина. Щом нагласеше „Баракуда” спрямо течението, тя като че ли отново се отнасяше. Той погледна навън, към наноса по дъното, за да разбере по-добре посоката на течението.
– Кърт…? – обади се Джо.
Кърт не му обърна внимание. Нещо определено не беше наред. Може би очите му играеха номера, но „Баракуда” сякаш се носеше в посока, обратна на течението. И колкото и да е странно, ХР-4 също се движеше, макар и по-бавно – сякаш нещо я влачеше по дъното.
– Кърт! – повтори Джо.
– Какво?
– Виж зад нас.
Кърт обърна подводницата с няколко градуса и извъртя глава. Пясъчното дъно отстъпваше място на мрак. Носеха се към някаква пропаст. На картите тя изглеждаше като дълбока кръгла падина с възвишение в центъра: калдера на вулкан, който е бил активен преди хиляди години.
Мисълта, че повредената подводница се носи към ръба на този кратер с двама мъже в кабината, накара Кърт да забрави за странните движения на двете подводници. Единственото, което искаше бе да захванат някак ХР-4 и да я измъкнат оттук.