Очаква ме хубава седмица, помисли си капитанът, истинска ваканция. Ако побърза, щеше да открие съпругата си в офицерската столова.
Едва бе стигнал до долната палуба, когато светлините на стълбището отслабнаха. Капитанът вдигна поглед. Жичката на крушката над вратата бе заприличала на въглен, който всеки миг ще изгасне. Флуоресцентните тръби на останалите лампи започнаха да примигват в странен ритъм.
Светлината се стабилизира след секунда, но Нордгрюн беше сигурен, че има някакъв проблем с генератора. Вбесен, той се обърна и тръгна обратно по стълбите.
Светлината помръкна отново, после пак се усили и засия ослепително. Флуоресцентните тръби зашумяха странно и после се пръснаха почти едновременно, като засипаха Нордгрюн с дъжд от стъкла. Крушката на стената се взриви с гръм и озари стълбището в електрическо синьо. После всичко потъна в мрак.
Нордгрюн се хвана стъписан за перилата. Никога не беше виждал подобно нещо. Усети, че корабът започва да се накланя, сякаш завива рязко. Нямаше представа какво става и хукна по тъмните стълби. Осветлението в целия кораб беше изгаснало.
Нордгрюн усети силна болка във врата и челюстта. От стреса е, рече си, винаги изпадаше в това състояние, когато с кораба му нещо не беше наред.
Капитанът влетя на мостика и изкрещя:
– Какво става, по дяволите?
Никой не му отговори. Талан беше зает да крещи нещо по корабния интерком. Дежурният офицер трескаво въвеждаше команди в компютъра, но корабът не се подчиняваше и продължаваше да завива.
Нордгрюн видя, че индикаторът за курса свети на пълен ляво на борд. След миг екранът просветна и изгасна. От някаква друга машина излетяха искри, а болката в главата на капитана внезапно се усили.
В същото време първият офицер падна на земята, като се държеше за главата и грухтеше от болка.
– Талан! – изкрещя Нордргрюн. – Слез долу и доведи жена ми!
Кормчията се поколеба.
– Веднага!
Талан напусна поста си, а Нордгрюн сграбчи корабното радио и се опита да предаде сигнал за бедствие. Натисна бутона, но радиото издаде само прегракнал писък. Капитанът посегна към друг уред, но внезапно усети, че гърдите му горят.
Сведе поглед и видя, че копчетата по куртката му светят в червено. Сграбчи едно и то изгори ръката му. Шумът в главата му достигна кресчендо и той се свлече на пода. Дори със затворени клепачи виждаше звезди и проблясъци, сякаш някой натиска очите му с палци.
В главата му нещо изпука и от носа му потече кръв. Нещо в синусите му се разкъса.
Нордгрюн отвори очи и видя, че мостикът се изпълва с дим. Запълзя към вратата. От лицето му се стичаше кръв, но успя да бутне вратата и да се измъкне навън. В този миг шумът в главата му се превърна в писък.
Падна на палубата с лице, извърнато към кърмата. Зад него нещо като електрическа дъга се извиваше между перилата и надстройката. Корабът със странните светлини още ги следваше. Беше на петнайсетина километра от тях, но сега сияеше десет пъти по-силно, сякаш бе погълнат от Огъня на свети Елмо2.
Мозъкът на Нордгрюн беше отишъл по дяволите и сега той можеше единствено да се взира в кораба. После тялото му се скова в нещо като конвулсия, болката надмина всичко, което би могъл да си представи, и той запищя, малко преди кожата му да лумне в пламъци.
2 Eлектрически феномен, който се получава при голямо напрежение на електрическото поле в атмосферата и обикновено се проявява като светеща плазма (коронен разряд) по остри върхове на високи предмети (напр. мачти). – Бел. прев.
Източният Атлантически океан, 15 юни
Над Атлантика се зазоряваше. Кърт Остин стоеше близо до носа на „ Арго” – кораба на Национална агенция за морско и подводно дело (НАМПД) и попиваше с кърпа потта от лицето си. Току-що беше направил петнайсет обиколки на главната палуба. Тъй като палубата не опасваше целия кораб, той бе принуден да влиза в надстройката в края на всяка обиколка, да изкачва на бегом стъпалата, да пресича главния щурц, после пак надолу по стълбите и обратно, за да започне следващата обиколка.
Щеше да е много по-лесно да иде във фитнес залата, да изтича осем километра на пътечката, после да продължи на уреда за изкачване на стълби, но сега бяха в морето, а за Остин морето беше свобода – свобода да бродиш и изследваш света, свобода от задръстванията и смога и от доста клаустрофобичния живот в милионния град. Тук, с тази прекрасна зора на хоризонта, той за нищо на света не би се затворил в залата, за да направи сутрешната си тренировка.