Кити отвори очи; с известна трудност се подпря на лакти.
Беше много тъмно. Някъде, на неопределено разстояние гореше силен пожар, оранжево-червен. На фона му се виждаше сложна плетеница от метал — извит, нагънат и крехък като телена мрежа. Докато я гледаше, мрежата се срина, с лека въздишка потъна в пламъците, които се издигнаха да я посрещнат, облизаха небето и постепенно намаляха.
Кити лежеше на място и гледаше. След малко в тъмнината напълно безшумно започнаха да падат ситни стъклени парченца. След минути земята блещукаше, сякаш бе покрита със скреж.
37
В девет и тридесет сутринта, точно два дни и пет часа след експлозията в парка Сейнт Джеймс, Временният съвет на британското правителство се събра на извънредна среща. Влязоха в приятната стая на една комисия в Министерство на заетостта, което не беше пострадало от пожарите в Уайтхол. През прозорците се процеждаше бледа светлина. Като хранителен запас имаше чай, кафе и сладки бисквити. Госпожица Ребека Пайпър, която председателстваше, водеше процедурите бързо и ефикасно. Веднага беше обърнато внимание на някои въпроси: осигуряването на фондове за грижи и лечение на пострадалите и отделянето на две военни болници със същата цел. Бе създадена допълнителна комисия, с директен достъп до хазната, която веднага да започне работа по възстановяване на центъра на града.
После дойде ред на въпросите по сигурността. Един младши министър докладва. Беше известно, че още четирима демони хибриди са на свобода; всичките бяха изтикани от градските райони към селските зони. Дяволчета следяха скитането им и избързваха напред да организират евакуации, където се налагаше. Скоро щяха да бъдат съставени експедиционни сили, които да се справят със заплахата. Тази стъпка бе усложнена от почти пълното унищожение на Нощната полиция и изчезването, и предполагаема смърт, на лидера й, госпожица Фарар. Младшият министър се надяваше, че ще бъде създадена нова, изцяло човешка полиция и поиска пълномощия да започне да набира персонал, най-вече сред обикновените хора.
Представителите на обикновените граждани прекъснаха дискусията и поискаха да се реши още един също толкова важен въпрос — изтеглянето на войската от Америка. Те посочиха в подкрепа на позицията си голямата вероятност от бунтове в окупираните държави в Европа и сериозната опасност от нови нападения над Лондон. Намекнаха, че отхвърлянето на това искане би довело до масови стачки и бунтове, които биха засегнали сериозно временното правителство. Мрачната им войнственост разпали страстите у няколко магьосници, които трябваше да бъдат удържани със сила. Госпожица Пайпър постоянно блъскаше с чукчето по масата и възстанови реда в залата само с помощта на действащия секретар, господин Харолд Бътън. Той надигна глас в подкрепа на каузата на обикновените, цитирайки обширно няколко исторически примера, където разклатени империи са били спасявани от лоялната си армия.
След разгорещен дебат, госпожица Пайпър подложи въпроса на гласуване. С малка разлика в гласовете бе дадено пълномощие за изтеглянето на войската от Америка. Тук представителите на обикновените поискаха почивка, за да могат да съобщят новините на чакащите отвън хора. Даде се разрешение, Временният съвет се разпусна и господин Бътън си поръча още чай.
Кити, която бе наблюдавала всичко това от един стол до прозореца, стана и се измъкна в коридора. Разпалените дебати й бяха докарали главоболие.
Предната сутрин тя беше отклонила предложението на госпожица Пайпър за място в Съвета. Освен, че идеята да седи като равна сред магьосници беше странна, тя знаеше, че не притежава необходимата енергия. Ако можеше да се съди по безкрайните дебати, на които бе присъствала навремето в странноприемница „Жабата“, всеки, който искаше да вземе участие в една по-отворена система на управление, щеше да се нуждае от изключително търпение и издръжливост.
В момента Кити не притежаваше много от нито едно от двете. Но тя предложи името на господин Бътън, като оцелял магьосник с много по-широк мироглед от повечето останали. Чрез връзките си в „Жабата“ тя успя да предложи няколко видни обикновени граждани, чието присъствие можеше да придаде на Временния съвет повече законност. След това поиска да й се даде стая и се оттегли да поспи.
Късно следобеда тя се бе събудила и бе отишла обратно в парка Сейнт Джеймс. Промъкна се през временните барикади и навлезе в мъртвата зона, където над огромния кръг твърда, черна, ронлива като изгорял килим земя, висяха паяжини от остатъчна магия. Под обувките й пращеше стъкло. Въздухът бе гаден. Единствено с Амулета на Самарканд, стиснат здраво в ръката й, можеше да се чувства в пълна безопасност.