Отхапа си раздразнено от кейка. Още преди да го преглътне, Кити вече бе взела решение.
— Аз ще ви помогна, сър.
Старият магьосник примигна насреща й.
— Ти?
— Да, сър. Аз ще ви стана асистент.
— Съжалявам, скъпа моя, но мислех, че работиш за Хирнек.
— О, така е, сър, но само временно. Търся си друга работа. Много се интересувам от книги и магии, сър. Наистина е така. Винаги съм искала да науча повече за тези неща.
— Добре. Говориш ли иврит?
— Не, сър.
— А чешки? Или френски? Или арабски?
— Не говоря тези езици, сър.
— Така… — за момент лицето на господин Бътън стана по-малко любезно, по-малко учтиво. Той я изгледа от горе до долу с притворени очи.
— И на практика, ти, естествено, не си нищо повече от едно момиче от обикновените…
Кити кимна весело.
— Да, сър. Но винаги съм вярвала, че липсата на късмет по рождение не трябва да застава на пътя на таланта. Аз съм енергична, бърза и схватлива. — Тя посочи лабиринта от прашни купчини. — Ще мога да ви подам всяка книга, която пожелаете по-бързо от мисълта. Дори и от дъното на най-далечната купчина. — Тя се засмя и отпи от чая си.
Възрастният мъж търкаше брадичка с малките си, пълни пръсти и си мърмореше.
— Дете от обикновените… непроверено… това е изключително неортодоксално… Всъщност, властите изрично го забраняват. Но все пак — защо не? — Той се изсмя сподавено.
— Защо да не го направя? Тях явно не ги притесняваше да ме пренебрегват през всичките тези години. Би бил интересен експеримент… и никога няма да разберат, проклети да са. — Той отново погледна към Кити, очите му се присвиха. — Знаеш ли, не бих могъл да ти плащам нищо.
— Няма нищо, сър. Аз, ъъъ, се интересувам от знанието заради самото него. Ще си намеря друга работа. Мога да ви помагам когато имате нужда, почасово.
— Много добре тогава, много добре. — Господин Бътън протегна малката си розова ръка. — Ще видим как ще потръгне. Никой от нас няма никакви действителни договорни задължения към другия, както разбираш, и сме свободни да прекратим взаимоотношенията си по всяко време. Имай предвид, че ако си мързелива или нечестна, ще извикам хорла да те унищожи. Ама, Боже, къде ми е възпитанието? Още не съм те питал за името.
Кити си избра самоличност.
— Лизи Темпъл, сър.
— Добре, Лизи, много се радвам, че те срещнах. Надявам се да се разбираме добре.
Така и стана. От самото начало Кити се постара да бъде незаменима за господин Бътън. Като начало, ежедневните й задължения бяха изцяло свързани с това да обикаля из тъмната, претъпкана къща и да намира странни книги в далечни купчини и да му ги носи непокътнати. По-лесно беше да се каже, отколкото да се направи. Често се появяваше на светлината от настолната лампа в кабинета на магьосника задъхана и покрита с прах или пък натъртена от неприятно сриване на книги, само за да й кажат, че е взела погрешния том или неправилното издание и да бъде отпратена обратно. Но Кити постоянстваше. Постепенно стана специалист в откриването на томчетата, които господин Бътън искаше. Започна да разпознава имената, кориците и методите на подвързване, използвани от различните печатари в различните градове през вековете. От своя страна магьосникът беше много доволен: помощничката му спестяваше много неудобства. И така минаваха месеците.
Кити започна да задава дребни въпроси за някои от творбите, които помагаше да се намерят. Понякога господин Бътън даваше кратки и весели отговори, но по-често й предлагаше да провери отговора сама. Кити можеше да го прави, когато книгата бе написана на английски. Тя вземаше назаем някои от по-лесните, по-общи книги и ги носеше в къщи, в гарсониерата си. Нощните й четения пораждаха още въпроси към господин Бътън, който я насочваше към други текстове. По този начин, водена от капризи и прищевки, Кити започна да се учи.
След като напредва в продължение на година по този начин, Кити започна да изпълнява поръчки за магьосника. Набавяше официални пропуски и посещаваше библиотеки из цялата столица. От време на време пазаруваше в огромни количества от билкари и снабдители на магически стоки. Господин Бътън нямаше дяволчета на свое подчинение и не практикуваше много истинска магия. Интересът му се коренеше в културите от миналото и историята на контактите с демоните. От време на време призоваваше някое нисше създание, за да го разпита за някой исторически факт.