Първият убиец стигна до перваза на прозореца: скочи като тигър на него и надникна в залата.
Стаята бе обляна от лунна светлина; сламеникът беше осветен сякаш бе ден. Момчето лежеше заспало, неподвижно, като някой, който вече е мъртъв. Тъмната му коса падаше свободно върху възглавниците, бялото му като на агне гърло се открояваше върху коприната.
Убиецът взе камата от зъбите си. С тиха решителност огледа стаята, преценявайки размерите и възможността за клопки. Беше голяма, сенчеста и без никаква показност. Три колони подпираха тавана. В далечния край имаше врата от тиково дърво, залостена отвътре. До едната стена стоеше отворен сандък, наполовина пълен с дрехи. Видя трон, върху който беше метнато старо наметало, сандали, лежащи на пода, легенче от оникс, пълно с вода. Във въздуха се носеше лекият аромат на парфюм. Убиецът, за когото такива миризми бяха упадъчни и порочни, сбърчи нос5.
Очите му се присвиха; обърна камата и я хвана с палеца и показалеца си за лъскавия блестящ връх. Тя леко потрепна. Сега преценяваше разстоянието — все още не беше пропускал целта, от Картаген6 до Колхида7. Всеки хвърлен от него нож бе стигнал до съответното гърло.
Китката трепна; при полета сребърната дъга на ножа преряза въздуха на две. Падна с мек звук, заби се до дръжката във възглавницата, на два сантиметра от врата на детето.
Убиецът застина неуверено, все още клекнал на перваза. На обратната страна на ръцете му имаше кръстосани белези, които го означаваха като един от опитните в мрачната академия. Опитният никога не пропускаше мишената си. Хвърлянето беше точно, прецизно насочено… и все пак бе пропуснал. Дали жертвата не бе помръднала в съдбоносния момент? Невъзможно — момчето спеше дълбоко. Той извади втора кама8. Още едно внимателно прицелване (убиецът усещаше братята си зад и под себе си на стената: чувстваше мрачната тежест на нетърпението им). Трепване на китката, светкавична дъга…
С мек звук втората кама се заби във възглавницата на два сантиметра от другата страна на врата на принца. Както спеше, може би сънуваше, ъглите на устата му потрепнаха в призрачна усмивка.
Убиецът се намръщи зад черната мрежа на шала, който покриваше лицето. От туниката си извади платнена лента, стегнато сплетена на въже. От седем години, когато Отшелникът му беше заповядал първото убийство, гаротата никога не го бе подвеждала, ръцете му никога не бяха му изневерявали9. Тих като леопард, той се плъзна от перваза и се прокрадна по осветения от луната под.
Момчето промърмори нещо в леглото си. Размърда се под чаршафа. Убиецът застина неподвижно като черна статуя в средата на стаята.
Отзад двама от другарите му се промъкнаха на перваза. Чакаха, наблюдаваха.
Момчето въздъхна леко и отново притихна. Лежеше по гръб сред възглавниците си, а от двете му страни се подаваха дръжки на ками.
Изминаха седем секунди. Убиецът отново се раздвижи. Той се промъкна зад възглавниците и уви краищата на връвта около ръцете си. Сега беше точно над детето. Наведе се бързо и постави връвта върху гърлото му…
Очите на момчето се отвориха. Протегна се, сграбчи лявата китка на убиеца и без усилие го засили с главата напред към най-близката стена, прекършвайки врата му като тръстиково стъбло. Измъкна се от копринения чаршаф и с един скок застана с лице към прозореца.
Горе на перваза, с очертани на фона на лунната светлина силуети, двама от убийците изсъскаха като каменни змии. Смъртта на другаря им представляваше оскърбление за колективната им гордост. Единият измъкна от наметалото си тръбичка от кост; от една дупка между зъбите си изсмука малко топче с тънка обвивка, пълно с отрова. Сложи тръбичката на устните си и духна. Топчето се стрелна през стаята, насочено към сърцето на детето.
Момчето подскочи; топчето се разби в една от колоните, опръсквайки я с течност. Из въздуха се понесе облаче от зелени изпарения.
Двамата убийци скочиха в стаята — единият на една страна, другият на друга. Сега те стискаха ятагани в ръцете си и описваха с тях сложни движения над главите си, а тъмните им очи оглеждаха стаята.
Момчето беше изчезнало. Стаята бе тиха. Зелената отрова разяждаше със съскане колоната.
Нито веднъж за седем години, от Антиохия10 до Пергам11, убийците не бяха изпускали жертвата си12. Ръцете им спряха да се движат; забавиха крачка, заслушаха се напрегнато, опипвайки въздуха за следи от страх.
Иззад една колона в средата на стаята се чу леко шумолене, сякаш мишка потрепваше в сламеното си легло. Убийците се спогледаха; придвижиха се на пръсти напред, с вдигнати ятагани. Единият тръгна наляво, покрай сгърченото тяло на другаря си. Другият тръгна надясно, покрай златния стол, покрит с кралското наметало. Движеха се като призраци по краищата на стаята, описвайки кръг от двете страни на колоната.
5
Членовете на сектата избягваха парфюмите от практичност и предпочитаха да слагат миризми, подходящи за условията на всяка задача: на цветен прашец в градините, на тамян в храмовете, на фин пясък в пустините, на тор и боклуци в градовете. Бяха всеотдайни момчета.
6
Древен град-държава в Северна Африка, близо до днешен Тунис. Основан в средата на IX в. пр.Хр. от финикийците. Разрушен през 146 г. пр.Хр. в последната от Пуническите войни. — Бел.прев.
7
Древна държава в Азия на юг от Кавказ, граничеща с Черно море. Земята на Златното руно и Медея от гръцката легенда. — Бел.прев.
8
Няма да кажа
9
Отшелникът от Планината тренираше последователите си на многобройни методи за безпогрешно убиване. Те умееха да използват гароти, мечове, ножове, палки, въжета, отрови, дискове, ласо, топки и стрели по неповторим начин, а бяха и доста умели в урочасването. Обучаваха ги и да убиват с върха на пръстите на ръцете и краката, а тайното ощипване беше специалитет. За напредналите ученици имаше черва и тении. А най-доброто от всичко беше, че се освобождаваха от вина: всяко убийство се оправдаваше и опрощаваше от силното религиозно незачитане на свещеността на чуждия живот.
10
Град в Южна Турция, основан през година 300 пр.Хр. Столица на Селевкидското царство до 64 г. пр.Хр., когато е завладян от римляните. — Бел.прев.
11
Древногръцко царство на брега на Мала Азия. По-късно станало римска провинция. — Бел.прев.
12
И не възнамеряваха това да им се случи тъкмо сега. Отшелникът беше известен с отвратителното си отношение към онези, които се проваляха. В института имаше стена, облицована с кожите им — един оригинален декор, който освен че разпалваше ентусиазма на учениците му и много успешно пазеше от теченията.