Последвала продължителна пауза.
— Истина ли е всичко това?
— Самата истина.
— Звучи ми… как да се изразя… твърде правдоподобно. Я ме погледни в очите!
— Отде да знам къде са ти очите в тази тъмница!
— Твърдиш, че е вярно?
— Разбира се, че е вярно.
— Можеш ли да представиш пекинеза като доказателство?
— Не го нося със себе си — надуто отвърнал Фредерик. — Но той се намира в апартамента ми и по всяка вероятност в момента дъвче някой от безценните ми персийски килими. Ще ти го връча като сватбен подарък.
— О, Фреди!
— Сватбен подарък — натъртено повторил Фредерик, макар думите да засядали в гърлото му като овесени ядки.
— Та аз нямам намерение да се женя!
— Нямаш… какво каза?
— Нямам намерение да се женя.
— Ами Дилингуотър?
— С него е приключено.
— Приключено?
— Приключено! — отсякла тя. — Сгодих се само от засегнато честолюбие. Мислех, че ще издържа докрай, и ме крепеше мисълта какъв номер ти погаждам, но една сутрин го видях как яде праскова и това ме разколеба. А почти веднага след това открих, че издава едни особени звуци, като пие кафе. Седя срещу него на масата и си казвам: „Ей сега ще издаде странния звук“, и като си помислих как ще правя това до края на живота си, разбрах, че намеренията ми са неизпълними. Затова развалих годежа.
Фредерик се задавил.
— Джейн!
Открил я пипнешком и я сграбчил в прегръдките да.
— Фреди!
— Джейн!
— Фреди!
— Джейн!
— Фреди!
— Джейн!
На вратата властно се почукало. След това се чул още по-властен глас, леко тремолиращ от възрастта, но въпреки това нетърпящ детинщини:
— Мастър Фредерик!
— Да?
— Ще слушкаш ли вече?
— Ще слушкам, ще слушкам!
— Ще целунеш ли госпожица Джейн!
— Веднага! — Възторгът на Фредерик Мълинър звънтял във всяка сричка. — Още сега ще я целуна!
— Тогава можеш да излезеш — разрешила бавачката. — Сварила съм ти още две яйца.
Фредерик пребледнял, но бързо му минало. Какво значение имали вече такива дреболии? Стиснал твърдо устни и когато проговорил, гласът му звучал спокойно и мъжествено:
— Водете ме при тях!