През това време аз завърших учението си в академията, получих златен медал и заедно с него радостната надежда за отпътуване в Италия — най-хубавата мечта на двайсетгодишния художник. Оставаше ми само да се сбогуваме с баща си, с когото се бях разделил още преди дванайсет години. Признавам, че дори лицето му отдавна бе изчезнало от паметта ми. Бях слушал доста вече за строгата святост на неговия живот и предварително си представях, че ще видя бездушната фигура на отшелник, чужд на всичко в света, затворен само в килията и в молитвите си, изтощен, изсъхнал от вечен пост и бдение. Ала колко бях учуден, когато пред мен се изправи един прекрасен, почти божествен старец! Нямаше и следа от изтощение по лицето му; то сияеше със светлината на небесна радост. Бялата като сняг брада и тънките почти въздушни коси със също такъв сребрист цвят падаха живописно върху гърдите и гънките на неговото черно расо чак до връвта, с която бе препасана сиромашката му калугерска дреха; но най-много бях смаян, като чух от устата му такива думи и мисли за изкуството, които, трябва да призная, дълго ще помня и искрено бих искал всеки мой събрат да помни.
— Очаквах те, сине — каза той, когато приближих да ме благослови. — Предстои ти път, по който отсега нататък ще потече твоят живот. Пътят ти е чист, не се отклонявай от него. Ти имаш талант; талантът е най-драгоценният дар от Бога — не го погубвай. Изследвай, проучвай всичко, което видиш, подчини всичко на четката си, но съумявай да намериш във всичко вътрешния смисъл и най-вече се мъчи да постигаш дълбоката тайна на сътворяването. Блажен е избраникът, който притежава тая тайна. За него няма недостоен предмет в природата. Художникът-творец е толкова велик в нищожното, колкото и в голямото; в презрените неща за него няма нищо презряно, защото през тях прозира прекрасната душа на оня, който ги е създал, и презряното вече е получило висш израз, защото е минало през чистилището на неговата душа. За човека в изкуството е включено загатване за Божествения, небесен рай и вече само поради това то е по-горе от всичко. И колкото тържественото спокойствие е по-горе от всякакво житейско вълнение, толкова сътворяването е по-горе от разрушението; колкото ангелът само поради чистата невинност на своята светла душа е по-горе от всички безбройни сили и горди страсти на сатаната, толкова са по-горе от всичко в света високите творения на изкуството. Принеси всичко в жертва и го обикни с цялата си страст, ала не страст, изпълнена със земно въжделение, но тиха, небесна страст; без нея човек не може да се възвиси над земята и не може да създаде чудните звуци на успокоение. Защото високото творение на изкуството слиза в света за успокоение и примирение на всички. То не може да посее ропот в душата, а като звучаща молитва се стреми вечно към Бога. Но има минути, тъмни минути… — той млъкна и аз забелязах, че неговото светло лице изведнъж се помрачи, като че някакво мигновено облаче мина по него.
— Има едно произшествие в моя живот — каза той. — И досега не мога да разбера какъв беше оня странен образ, от който нарисувах картина. То беше сякаш някакво дяволско видение. Аз знам, светът отрича съществуването на дявола и затова няма да говоря за него. Ще кажи само, че аз го рисувах с отвращение и по онова време не чувствах никаква обич към работата си. Исках насила да се принудя и бездушно, като затъпча всичко в себе си, да бъда верен на природата. Това не беше създание на изкуството. И затова чувствата, които обземат всички, когато го погледнат, са тревожни чувства, бурни чувства не са чувствата на художника, защото художникът и сред тревогата излъчва покой. Разправяха ми, че тоя портрет се разхождал от ръце в ръце и сеел мъчителни впечатления, като пораждал в художника чувство на завист, мрачна омраза към братята му, злобна жажда да преследва и да угнетява. Нека всевишният те пази от тия страсти! Няма по-страшно нещо от тях. По-добре е ти да понесеш всичката горчивина на всевъзможни преследвания, отколкото да хвърлиш върху някого дори сянката на преследване. Спасявай чистотата на душата си. Който носи в себе си талант, трябва да бъде по-чист от всички в душата си. Много неща ще се простят на другите, но нему не ще се простят. Ако човек, излязъл от къщи в светли празнични дрехи, бъде опръскан само с едно кално петно от някоя кола, всички ще го наобиколят, ще го сочат с пръст и ще разправят, че е немарлив, но същите тия хора не съзират многобройните петна по другите минувачи, облечени в делничните си дрехи. Защото по делничните дрехи петната не се виждат — той ме благослови и прегърна.
Никога през живота си не бях се чувствал тъй възвисен душевно. Аз се притиснах до гърдите му повече с благоговейно, отколкото със синовно чувство и го целунах по разпилените сребристи коси. В очите му блесна сълза.