В неделя не се работеше и всички ходеха на служба, когато имахме свещеник, или пък очакваха „мисията“ на господарките, които посещаваха селяните в домовете им, за да разпространяват сред тях божието слово. Така, с дребни подаръчета и упорство, те се мъчеха да победят туземските вярвания, които съжителстваха с християнските светци. Аз не вземах участие в религиозните проповеди, но използвах случая да се представя на селяните. Мнозина бяха чистокръвни индианци, които все още съхраняваха думи от своя език и поддържаха живи традициите си; други бяха метиси — всички еднакво смирени и стеснителни в обичайното си поведение, но кибритлии и гръмогласни, когато седнеха да пият. Алкохолът беше като горчив балсам, който облекчаваше за няколко часа ежедневните земни мъки и разяждаше вътрешностите им като безмилостен гризач. Напиванията и сбиванията с хладно оръжие се наказваха с глоба, така както и други прегрешения като отсичането на дърво без разрешение, или оставянето на неспънат личен добитък извън пределите на едната осмина миля, която се предоставяше на всеки за обработване от семейството му. Кражбата и непочтителното държане с висшестоящите се наказваха с бой с тояги, но дон Себастиан изпитваше отвращение към телесните наказания. Той беше отменил също така и едно отколешно право — пернада — чиито корени можеха да се открият в една стара колониална традиция, според която господарят отнемаше девствеността на селските дъщери, преди да се омъжат. Самият дон Себастиан бе упражнявал това право на младини, но след пристигането на доня Елвира в чифлика на тези волности бил сложен край. Той не одобряваше и посещенията в публичните домове на околните селища и бе настоявал синовете му да се оженят млади, за да не изпадат в изкушение. Едуардо и Сусана се бяха венчали преди шест години, на двайсетгодишна възраст, а за Диего — тогава седемнайсетгодишен — били харесали едно роднинско момиче, но то се удавило в езерото, преди да бъде уговорен годежът. По-големият брат Едуардо бе по-весел от Диего, биваше го да разказва вицове и да пее, знаеше всички легенди и истории, свързани с тези места, обичаше да разговаря и умееше да изслушва. Бе дълбоко влюбен в Сусана — грейваха му очите, щом я видеше, и никога не се дразнеше от капризните й душевни състояния. Моята етърва страдаше от пристъпи на главоболие, през които изпадаше в отвратително настроение, заключваше се в стаята си, не ядеше и нареждаше да не я безпокоят по никакъв повод. Съвземеше ли се от неразположението обаче, коренно се променяше — смееше се и беше мила, ще каже човек, че е друга жена. Установих, че спи сама и че нито мъжът й, нито децата й можеха да влизат при нея без разрешение; вратата й неизменно седеше затворена. Семейството бе свикнало с нейната мигрена и с резките спадове в настроението й, но отстояването й на право на личен живот като че ли ги обиждаше по същия начин, както се засегнаха от мен, когато им казах, че не разрешавам никой да влиза в малката тъмна стая, където промивах снимките, въпреки че съвсем ясно им обясних как само един-единствен лъч светлина може да повреди негативите ми. В „Калеуфу“ нямаше ключове по вратите на помещенията, с изключение на избата и сейфа в кабинета. От време на време ставаше някоя дребна кражба, ала без особени последици, защото дон Себастиан си затваряше очите. „Тези хора са невежи, не крадат със зла умисъл, нито от необходимост, а защото робуват на вреден навик“, обичаше да казва той, въпреки че в действителност ратаите имаха повече потребности, отколкото господарят признаваше. Селяните бяха свободни, но понеже от поколения бяха живели по тези земи и през ум не им минаваше, че може да бъде другояче, а и нямаше къде да идат. Малцина живееха до старост. Много деца умираха още малки от чревни инфекции, ухапвания от плъхове и пневмония; жените ставаха жертва на раждания и изтощение, а мъжете — на злополуки, инфектирани рани и алкохолно отравяне. Най-близката болница принадлежеше на германци и в нея работеше един много прочут баварски лекар, но пътуване дотам се предприемаше само при изключително тежки случаи — по-леките болести се лекуваха с природни средства, с молитви и с помощта на
мейкас — туземки знахарки, които познаваха силата на тукашните треви повече от всекиго.