— Изработена е от сребро, сребро от мините на господарите в Чили, в нея са спали всички деца от това семейство. Ако искате, вземете я — каза.
Дълбоко засрамена, Паулина не се мярна повече в салона за чай, тъй като се усещаше неспособна да залепи хилядите парченца, на които се бе разбило дългогодишното й приятелство с Елайза Съмърс. Наложи се да се откаже от чилийските сладкиши, които толкова години бяха нейна слабост, и да се примири с френските сладки на своя готвач. Така полезна, когато ставаше дума да помита препятствия и да постига цели, настъпателната й сила сега се обръщаше против самата нея и спъната в бездействие, тя чезнеше от нетърпение, а сърцето й се блъскаше в гърдите. „Нервите ме съсипват, Уилямс“, оплакваше се тя — хленчейки както никога досега като някаква болнава жена. Даваше си сметка, че с един неверен мъж и с трима синове глупаци беше твърде вероятно по различни краища на света да съществуват немалко незаконородени деца, носещи нейната кръв, така че нямаше причина да се вълнува толкова; все пак тези предполагаеми копелдачета нямаха име, нито образ, докато това тук беше под носа й. Ако поне не ставаше дума за Лин Съмърс! Не можеше да забрави посещението на Елайза Съмърс и нейния китаец, чието име все й убягваше. Споменът за тази излъчваща достойнство двойка в нейния салон я изпълваше с тягостно чувство. Матиас бе прелъстил девойката — никакви увъртания на логическата еквилибристика и на здравия разум не бяха способни да опровергаят тази истина, която с интуицията си тя долови още в първия момент. Отричането и хапливите забележки на нейния син по адрес на съмнителната добродетелност на Лин само затвърдиха нейното убеждение. Детето, което тази млада жена носеше в утробата си, пораждаше у нея буря от противоречиви чувства — от една страна, тъп гняв срещу Матиас и, от друга — неизбежна нежност към това първо внуче. Едва дочака Фелисиано да се завърне от пътуването, за да му разкаже за случилото се.
— Подобни неща се случват всеки ден, Паулина, няма защо да ги превръщаш в трагедия. Половината дечица в Калифорния не знаят кой е баща им. Важното е да избегнем скандала и да се сплотим около Матиас. Семейството преди всичко — отсъди Фелисиано.
— Но това дете е част от нашето семейство — опита се да възрази тя.
— Още не се е родило, а ти го причисляваш към нашето семейство! Познавам тази Лин Съмърс. Видях я да позира почти гола в ателието на един скулптор, излагаше се без свян пред погледите на група мъже и всеки един от тях би могъл да бъде неин любовник. Не го ли разбираш?
— Ти си този, който не разбира, Фелисиано.
— Тази история може да се превърне в едно безкрайно изнудване. Забранявам ти всякакви връзки с тези хора, а ако се осмелят да припарят тук, аз ще се разправям с тях — отсече Фелисиано, без да се замисли.
От този ден Паулина не заговори повече за това пред сина си, нито пред мъжа си, но понеже не можеше да се сдържа, взе да излива тревогите си пред Уилямс, който притежаваше умението да я изслушва докрай, без да изказва мнение, освен ако не му го поискаше. Ако можела да помогне на Лин Съмърс, би почувствала облекчение, твърдеше тя, но за пръв път парите й не вършеха работа.