— Как ще я наречете? — запита с вълнение Северо дел Валие.
— Вие с Лин ще решите — отвърна Елайза.
— Аз?
— Нали вие сте бащата? — намигна му шеговито Дао Циен.
— Ще се зове Аурора, защото дойде със зората — промълви Лин, без да отваря очи.
— На китайски името й е Лай-Минг — разсъмване — каза Дао Циен.
— Добре дошла на този свят, Лай-Минг, Аурора дел Валие… — усмихна се Северо и целуна момиченцето по челото, убеден, че това е най-щастливият ден в живота му и че това набръчкано същество, облечено като китайска кукла, е толкова негова дъщеря, колкото ако действително в телцето й течеше негова кръв. Лъки пое племенничката си в ръце и започна да духа в лицето й с дъх на тютюн и соев сос.
— Какво правиш! — възкликна бабата и понечи да я изтръгне от ръцете му.
— Поднасям й дъха си, за да я орисам с щастлива съдба. Нима има нещо друго по-ценно, което бих могъл да даря на Лай-Минг — засмя се вуйчото.
Когато Северо дел Валие се прибра в дома в Ноб Хил за вечеря с вестта, че преди една седмица се бе оженил за Лин Съмърс и че същия ден се бе родила дъщеря му, вцепенението на леля му и чичо му бе толкова голямо, като че ли бе хвърлил мъртво куче на масата за хранене.
— А всички виняха Матиас! Винаги съм знаел, че не той е бащата, но за миг не съм помислял, че си ти — избълва Фелисиано едва опомнил се от смайването си.
— Не съм бащата в биологически смисъл, но съм баща пред закона. Момиченцето се казва Аурора дел Валие — поясни Северо.
— Това е непростима дързост! Ти предаде семейството, което те прие като син! — изрева чичо му.
— Не съм предал никого. Ожених се по любов.
— Но нима тази жена не бе влюбена в Матиас?
— Тази жена се нарича Лин Съмърс и е моя съпруга, настоявам да се отнасяте към нея с нужното уважение — отвърна сухо Северо и се изправи.
— Ти си глупак, Северо, кръгъл глупак! — наруга го Фелисиано и с гневни стъпки напусна трапезарията.
Непроницаемият Уилямс, който в този момент влезе, за да проследи поднасянето на десерта, с мъка прикри съучастническата си усмивка, преди дискретно да се оттегли. Паулина недоверчиво изслуша обясненията на Северо, че след няколко дни заминавал да се бие в Чили, че Лин оставала да живее при родителите си в Китайския квартал и че ако всичко се развивало както трябва, по-късно щял да се върне и да поеме ролята си на съпруг и баща.
— Седни, племеннико, и да поговорим като хората. Матиас е бащата на това момиченце, нали?
— Питайте него, лельо.
— Ясно. Оженил си се, за да измиеш срама от лицето на Матиас. Синът ми е циник, а пък ти си мечтател… Да погубваш живота си заради някакви си донкихотовщини! — възкликна Паулина.
— Грешите, лельо. Не съм погубил живота си — напротив, смятам, че само така ще бъда щастлив.
— С жена, която обича друг? С дъщеря, която не е твоя?
— Времето ще ми помогне. Ако се върна от фронта, Лин ще съумее да ме обикне, а момичето ще ме приема за свой баща.
— Матиас може да се върне преди теб — отбеляза лелята.
— Това нищо не променя.
— Само с една дума Матиас може да накара Лин да го последва накрай света.
— Това е неизбежен риск — отвърна Северо.
— Изгубил си си главата, племеннико. Тези хора не са от нашето тесто — постанови Паулина дел Валие.
— Това е най-почтеното семейство, което познавам, лельо — увери я Северо.
— Виждам, че нищо не си научил край мен. За да се издигнеш в този свят, трябва първо да мериш, а сетне да кроиш. Ти си адвокат с блестящо бъдеще и си потомък на един от най-старите родове в Чили. Вярваш ли, че обществото ще приеме жена ти? А твоята братовчедка Нивеа, тя не те ли чака още? — попита Паулина.
— Това приключи — каза Северо.
— Добре, затънал си до гуша, Северо, и май е късно за разкаяние. Нека се опитаме да закърпим нещата колкото можем. Парите и социалното положение са много важни както тук, така и в Чили. Ще ти помогна с каквото мога, ненапразно съм баба на това момиченце, как точно се казваше то?
— Аурора, но баба й и дядо й я наричат Лай-Минг.
— Носи името Дел Валие и мой дълг е да й помогна, още повече че Матиас си изми ръцете в тази злощастна случка.