— Не е необходимо, лельо. Разпоредил съм се така, че Лин да получи парите от моето наследство.
— Допълнителни средства никога не са в повече. Поне ще мога да видя внучката си, нали?
— Ще попитаме Лин и родителите й — обеща Северо дел Валие.
Бяха още в трапезарията, когато Уилямс донесе спешна вест, че Лин получила кръвоизлив, животът й бил в опасност и Северо трябвало незабавно да отиде там. Той хукна като изстрелян към Китайския квартал. В дома на Дао Циен завари малкото семейство застанало край леглото на Лин в такова мълчание, сякаш позираха за някаква трагична сцена. За миг го озари безумна надежда, понеже видя всичко чисто и подредено, без следи от раждането, без изцапани кърпи, нито мирис на кръв, но после съзря болката по лицата на Дао, Елайза и Лъки. Въздухът в стаята като че се бе разредил — Северо пое дълбоко дъх, задушавайки се като на висок планински връх. Пристъпи разтреперан към леглото и видя Лин просната, с ръце скръстени на гърдите, със затворени очи и с прозрачна кожа — приличаше на прекрасна статуя от алабастър с цвят на пепел. Взе ръката й, твърда и хладна като лед, надвеси се и установи, че една диша, че устните и пръстите й са сини. Целуна дланта й, задържайки безкрайно дълго ръката й в своята и мокрейки я със сълзите си, завладян от скръбта. Тя с мъка успя да изрече името на Матиас, сетне въздъхна няколко пъти и си отиде със същата лекота, с която се бе носила из този свят.
Пълна тишина посрещна тайнството на смъртта и за известно време — бе невъзможно да се измери колко — почакаха неподвижни духът на Лин да се възнесе. Северо усети един протяжен вой, надигащ се из недрата на самата земя, пронизващ го от петите до устата, но неспособен да се излее навън. Викът завладя дълбините на съществото му, изпълни го целия и избухна мълчаливо в главата му. Застина, коленичил до леглото, зовейки Лин без глас, невярващ на съдбата, която в един миг му бе отнела бленуваната толкова години жена, отнасяйки я точно тогава, когато той вярваше, че тя най-сетне е негова. Цяла вечност по-късно усети, че някой докосва рамото му и видя помръкналите очи на Дао Циен — „хайде, хайде“, стори му се, че мълви той, а зад него съзря Елайза и Лъки, които ридаеха прегърнати си каза, че е като натрапник в скръбта на това семейство. Сетне се сети за момиченцето. Олюлявайки се като пиян, тръгна към сребърната люлка, взе малката Аурора в ръце, отнесе я до леглото и я доближи до лицето на Лин, за да се сбогува с майка си. После седна, като я държеше в скута си и безутешно я залюля.
Като разбра, че Лин Съмърс е издъхнала, Паулина дел Валие изпита прилив на радост и нададе победоносен вик, който срамът от подобно недостойно веселие бързо охлади. Винаги бе желала дъщеря. Още през първата си бременност бе мечтала за момиче, което да носи нейното име, Паулина, и да се превърне в най-добрата й приятелка и другарка. След появата на всеки един от тримата й синове се бе чувствала измамена, ала сега, достигнала зрелостта, мечтаният дар й се поднасяше наготово — внучка, която щеше да отгледа като дъщеря, създание, на което щеше да поднесе всички блага, които обичта и парите могат да осигурят, мислеше тя, някой, който щеше да бъде до нея на старини. След като Лин Съмърс бе излязла от играта, тя можеше да получи детето от името на Матиас. Празнуваше този непредвиден щастлив обрат на съдбата с чаша горещ шоколад и три сметанови сладки, когато Уилямс й напомни, че по закон малката се води дъщеря на Северо дел Валие и той единствен има право да решава нейното бъдеще. Още по-добре, заключи Паулина, защото племенникът й поне е тук, докато да докара Матиас от Европа и да го убеди да изиска дъщеря си, бе задача, за която бе потребно много време. И за миг не бе помислила, че реакцията на Северо, когато му изложи плановете си, може да бъде различна от очакваната.
— По закон ти си бащата и още утре можеш да донесеш момиченцето вкъщи — каза Паулина.
— Не ще го сторя, лельо. Докато съм на фронта, детето ще остане при родителите на Лин — искат да се грижат за нея и аз съм съгласен с тях — отвърна племенникът с тон, нетърпящ възражение, който лелята за пръв път чуваше от него.
— Да не си полудял! Не можем да оставим моята внучка в ръцете на Елайза Съмърс и онзи китаец! — възкликна Паулина.
— Защо да не може? Те са нейни баба и дядо.
— Нима искаш да израсне в Китайския квартал? Ние можем да й дадем образование, възможности, разкош, име в обществото. Те са неспособни да й предложат всичко това.
— Ще й дадат любов — възрази Северо.