— Аз също. Не забравяй, че си ми длъжник, племеннико. Ето случай да ми се отплатиш и да направиш нещо за това момиченце.
— Съжалявам, лельо, вече е решено. Аурора ще остане при родителите на майка си.
Паулина дел Валие изпадна в бяс за пореден път в своя живот. Не можеше да повярва, че племенникът, когото смяташе за свой безусловен съюзник, когото тя бе обикнала като син, може да я предаде по такъв подъл начин. Толкова дълго продължиха нейните крясъци, ругатни и напразни увещания, че накрая започна да се задушава и Уилямс се видя принуден да извика лекар, който да предпише съответстваща на размерите й доза успокоителни и да я приспи за известно, не съвсем кратко време. Като се събуди трийсет часа по-късно, племенникът й вече бе на борда на кораба, който го откарваше в Чили. Със съвместни усилия мъжът й и Уилямс успяха да я убедят да си избие от главата насилственото изтръгване на детето, което тя планираше да извърши, тъй като, колкото и подкупно да било правосъдието в Сан Франсиско, не съществувала правна основа за отнемането на бебе от родителите на майка му, още повече че този, който се водеше негов баща, писмено бе дал съгласието си. Посъветваха я да не пуска в действие и друго изтъркано средство — пари в замяна на детето, — защото това можело да се обърне срещу нея и да й нанесе силен челен удар. Единственият начин бил дипломацията, докато Северо дел Валие не се върнел и не постигнели споразумение, убеждаваха я те, ала тя не искаше да се вслуша в никакви доводи и след два дни отиде в салона за чай на Елайза Съмърс с предложение, което — уверена бе в това — другата баба нямаше как да отхвърли. Елайза я посрещна в траурно облекло заради загубата на дъщеря си, но озарена от утехата, че внучката й кротко спи до нея. При вида на сребърната люлка, в която синовете й бяха спали като невръстни деца, а сега бе разположена до прозореца на Елайза, Паулина замалко не подскочи, но мигом си спомни, че бе позволила на Уилямс да я даде на Северо, и прехапа устни, защото не бе дошла тук да се кара за някаква си люлка, колкото и скъпа да бе тя, а да преговаря за своята внучка. „Печели не този, който има право, а този, който добре умее да се пазари“, обичаше да казва тя. А в този случай, освен че беше права — за нея това бе очевидно — тя нямаше равна в изкуството на пазарлъка.
Елайза вдигна детето от люлката и й го подаде. Паулина пое мъничкото вързопче — то бе толкова леко, че приличаше на връзка дрехи — и й се стори, че сърцето й ще се спука от едно непознато дотогава чувство. „Боже мой, Боже мой“, заповтаря тя при вида на това крехко телце, което караше коленете й да се огъват и изтръгваше ридание от гърдите й. Седна в едно кресло с внучката си, която почти се загуби в огромния й скут и започна да я люлее, докато Елайза Съмърс поръчваше чая и сладкишите, които преди й бе поднасяла — във времето, когато тя още бе най-редовната клиентка в сладкарницата. Междувременно Паулина дел Валие успя да дойде на себе си от вълнението и да подготви артилерията за настъпление. Започна със съболезнования по повод смърт на Лин и премина към потвърждаване на несъмненото бащинство на Матиас — достатъчно било да се погледне детето, било досущ като всички останали Родригес де Санта Крус и дел Валие. Безкрайно съжалявала, че по здравословни причини синът й се намирал в Европа и не бил в състояние веднага да дойде и да вземе момиченцето. Сетне изказа желание тя да поеме грижите за бебето, понеже Елайза била много заета с работа, разполагала с малко време и с недостатъчни средства, безсъмнено щяло да й бъде невъзможно да предложи на Аурора начина на живот, какъвто тя би имала в нейния дом в Ноб Хил. Каза това с тон на човек, който прави услуга, като прикриваше нетърпението, което караше гърлото й да се свива, а ръцете й да треперят. Елайза Съмърс благодари за това великодушно предложение, но добави, че била убедена, че с Дао Циен са в състояние да се погрижат за Лай-Минг така, както Лин ги бе помолила в предсмъртния си час. Естествено, добави, Паулина винаги щяла да бъде добре дошла в живота на детето.
— Нека не бъркаме нещата около бащинството на Лай-Минг — каза още Елайза Съмърс. — Както и двамата с вашия син ни уверихте преди няколко месеца, той не е имал нищо общо с Лин. Сигурно си спомняте, че синът ви ясно заяви, че баща на детето би могъл да бъде всеки един от неговите приятели.
— Такива неща се изричат в разгорещени спорове, Елайза. Матиас го каза, без да мисли… — запъна се Паулина.
— Фактът, че Лин се омъжи за господин Северо дел Валие доказва, че синът ви е казал истината, Паулина. Внучката ми няма кръвна връзка с вас, но пак ви казвам, че можете да я виждате, когато пожелаете. Колкото повече хора й показват обичта си, толкова по-добре за нея.