Безсилна да надвия кошмара си, поне се опитвам да извлека полза от него. Забелязала съм, че след неспокойна нощ съм някак замаяна и същевременно с изострена чувствителност — най-благодатното състояние за творчество. Най-хубавите си снимки съм направила в такива дни, когато единственото ми желание е да се скрия под масата както в първите дни от живота ми в дома на баба Паулина. Сънят с децата в черни пижами ме отведе до фотографията — сигурна съм в това. Когато Северо дел Валие ми подари фотоапарат, първото нещо, което ми хрумна, бе, че ако успеех да снимам моите демони, щях да съм способна и да ги сразя. На тринайсет години направих много опити в тази насока. Изобретих сложни системи от колелца и шнурове с цел да се задейства апаратът, докато аз спя, ала накрая приех очевидното: тези зловещи създания бяха недосегаеми за напредъка на техниката. Наблюдаван със задълбочено внимание, и най-обикновеният предмет или тяло се превръщат в нещо свято. Фотоапаратът е способен да разкрие тайни, които невъоръженото око или умът не успяват да доловят, всичко е преходно, с изключение на това, което е запечатано в кадър. Фотографията е упражнение на способността за наблюдение, а резултатът е винаги въпрос на късмет — сред десетките хиляди негативи, издули няколко кашона в моето студио, има съвсем малко с изключителна стойност. Вуйчо ми Лъки Циен би почувствал разочарование, ако узнаеше, че неговият дъх ми е донесъл толкова малко късмет в работата. Фотоапаратът е прост уред, дори и човек без дарба е в състояние да работи с него; предизвикателството се състои в това: с апарата да се създаде онова съчетание от истина и красота, наречено изкуство. Това дирене е преди всичко духовно. Аз търся истина и красота в прозрачността на есенен лист, в съвършените очертания на някоя раковина на плажа, в извивките на женския гръб, в тъканта на стар дървесен ствол, но също и в други, изплъзващи ни се проявления на действителността. Понякога, докато проявявам някоя сцена в тъмната стаичка, се разкрива душата на даден човек, чувствата от някое събитие или пък изначалната същност на някой предмет — тогава благодарност избликва от гърдите ми и аз давам воля на сълзите си, неспособна да устоя. Ето, към такова проявление се стреми моят занаят.
Докато траеше плаването, Северо дел Валие имаше няколко седмици на разположение да оплаква смъртта на Лин Съмърс и да размишлява за това как щеше да живее занапред. Чувстваше се отговорен за малката Аурора и преди да се качи на кораба, остави завещание, в което й приписа дребното наследство, получено от баща му, и неговите спестявания в случай на смърт. Междувременно всеки месец тя щеше да получава лихвите. Беше сигурен, че родителите на Лин ще се грижат за нея по-добре, от когото и да е друг и предполагаше, че колкото и могъща да беше, леля му Паулина нямаше да реши да им я отнеме силом, тъй като мъжът й не би позволил този въпрос да се превърне в публичен скандал.