— Ще поискам разрешение от родителите си да се омъжа за теб — съобщи тя на Северо.
— Но аз умирам, Нивеа — въздъхна той.
— Винаги намираш извинения, Северо! Агонията не може да бъде пречка човек да се ожени.
— Искаш да овдовееш, преди да си станала съпруга? Не искам с теб да се случи това, което стана с мен и Лин.
— Няма да овдовея, защото ти ще живееш. Не можеш ли смирено да ме попиташ дали искам да се омъжа за теб, братовчеде? Да ми кажеш например, че съм жената на твоя живот, твой ангел, муза, или нещо подобно. Измисли нещо, човече! Кажи, че не можеш да живееш без мен — това поне е вярно, нали? Признавам, че не ми е приятно аз да съм единствената влюбена от двама ни.
— Да не си полудяла, Нивеа. Та аз дори не съм здрав мъж, а един сакат клетник.
— Нима ти липсва още нещо освен част от крака? — запита тя разтревожено.
— Това малко ли ти се струва?
— Ако всичко друго си е на мястото, мисля, че не е кой знае каква загуба, Северо — засмя се тя.
— Тогава, моля те, омъжи се за мен — промълви той с дълбоко облекчение и ридание, което заседна в гърлото му; беше прекалено слаб, за да я прегърне.
— Не плачи, братовчеде, целуни ме, за това не ти е нужен кракът — отвърна тя и се надвеси над него така, както толкова пъти я бе виждал в бълнуванията си.
Три дни по-късно се ожениха с кратка церемония в един от салоните на резиденцията на министъра в присъствието на двете семейства. Поради особените обстоятелства сватбата бе отпразнувана в тесен кръг, но макар и най-близки роднини, гостите наброяваха деветдесет и четири. Северо беше пребледнял и отслабнал, с подстригана в стил Байрон коса, гладко избръснат и празнично пременен в риза с висока яка и копринена вратовръзка; беше в инвалидна количка. Не бе стигнало времето за подобаваща булчинска рокля и чеиз на Нивеа, ала сестрите и братовчедките й напълниха два сандъка със спално бельо, покривки, пердета и други неща за дома, които в продължение на години собственоръчно бяха бродирали за собствените си чеизи. Тя бе облечена в рокля от бял сатен и диадема с перли и диаманти, които съпругата на вуйчо й й даде назаем. На сватбената снимка Нивеа стои щастливо усмихната до количката на съпруга си. Вечерта се състоя семейна вечеря, на която Северо дел Валие не присъства, защото вълненията през деня го бяха изтощили. След като гостите се оттеглиха, лелята придружи Нивеа до стаята, която бе подготвена за нея. „Много съжалявам, че ще прекараш първата си брачна нощ така…“, смотолеви благородната жена и поруменя. „Не се безпокойте, лельо, ще се утешавам с молитви“, отвърна момичето. Изчака къщата да потъне в сън и когато се убеди, че нямаше други будни, освен соления морски вятър в клоните на дърветата в градината, Нивеа стана, по нощница прекоси дългите коридори в чуждия дом и отиде в стаята на Северо. Наетата да бди над съня на болния монахиня спеше дълбоко, излетната, с разтворени крака, на едно кресло; Северо обаче беше буден и я чакаше. Тя му направи знак с пръст да пази тишина, изгаси газената лампа и се пъхна в леглото.
Нивеа бе получила образование при монахини и произхождаше от род, в който се спазваха старовремските обичаи и никога не се споменаваха функциите на човешкото тяло и още по-малко тези, свързани с възпроизводството. Но тя беше на двайсет години, притежаваше горещо сърце и силна памет. Спомняше си много добре тайните игри в тъмните ъгълчета с братовчед й, формите на неговото тяло, непрестанния копнеж, породен от незадоволеното желание, очарованието на греха. В онези времена свянът и чувството за вина ги възпираха и те излизаха от забранените ъгълчета разтреперани, отмалели и с пламнали сетива. През годините на раздяла тя бе имала достатъчно време да преживее отново всеки миг, споделен с братовчед си, и да превърне детското любопитство в дълбока любов. Освен това бе се възползвала пълноценно от библиотеката на вуйчо си Хосе Франсиско Вергара — мъж с либерално и модерно мислене, който не понасяше никакви ограничения пред интелектуалните си търсения и още по-малко приемаше религиозната цензура. Докато Нивеа подреждаше книгите за наука, изкуство и военни въпроси, случайно откри таен рафт, където смаяно откри внушително количество романи от черния списък на църквата и еротични текстове, между които една забавна сбирка от японски и китайски рисунки, в които навирили крака двойки се виждаха изобразени в невъзможни от анатомична гледна точка пози, но затова пък бяха в състояние да вдъхновят и най-заклетия аскет, да не говорим за личност с такова живо въображение като нея. Най-поучителни от всичко обаче бяха порнографските романи на някаква