Анонимна Дама, преведени безобразно от английски на испански, които девойката скришом отнасяше една по една, задълбочено прочиташе и връщаше внимателно на предишното им място — ненужна предпазливост, защото вуйчо й беше зает с войната, а никой друг в двореца му не влизаше в библиотеката. Под ръководството на тези книги тя разучи собственото си тяло, усвои основите на най-древното човешко изкуство и се подготви за деня, когато щеше да може да приложи теорията на практика. Знаеше, естествено, че върши непростим грях — та нали всяко удоволствие е грях, — но се въздържа от обсъждане на въпроса с изповедника си, защото прецени, че заради насладата, която си доставяше и щеше да си доставя в бъдеще, си струваше да поеме риска да се озове в ада. Молеше се смъртта да не я връхлети внезапно и преди да е издъхнала да не успее да изповяда сладостта, която тези книги й носеха. През ум не й бе минавало, че тези тренировки на сухо щяха да й послужат да върне към живота любимия мъж и още по-малко, че щеше да прилага на практика наученото само на три метра разстояние от една спяща монахиня. След първата нощ със Северо Нивеа не пропускаше да занесе чаша горещ шоколад с няколко бисквитки на божията служителка, когато отиваше да каже лека нощ на съпруга си, преди да се оттегли в своята стая. Шоколадът съдържаше доза валериан, способна да приспи камила. Северо дел Валие не би могъл да допусне, че непорочната му братовчедка е способна на такива и на толкова изумителни дързости. Раната на крака, която пораждаше пробождаща болка, треска и отпадналост, го обричаше на пасивна роля, ала силата, която липсваше нему, биваше заменена от нейната предприемчивост и познания. Северо не бе предполагал, че тези стойки са възможни и бе убеден, че не са християнски, но това не му пречеше да им се наслаждава с цялото си същество. Ако не познаваше Нивеа от дете, можеше да си помисли, че тя бе събирала знания в турски харем, ала дори и да недоумяваше как точно тази девица бе усвоила такива умения на жена със съмнителна репутация, прояви благоразумие и не я попита. Последва я покорно в странстването на сетивата, доколкото тялото му позволяваше, и по пътя отдаде и най-последните твърдини на душата си. Търсеха се под чаршафа с похватите, описани от порнографските автори в библиотеката на почитаемия военен министър и с други, изобретени от самите тях под напора на желанието и любовта, но ограничени отчасти заради осакатения и превързан крак и отчасти заради хъркащата в креслото монахиня. Зората ги заварваше със сплетени и трескави тела, слели устни в общ дъх и щом първият светлик на утрото докоснеше прозореца, Нивеа се изнизваше като сянка към стаята си. Игрите от тяхното детство се превръщаха в истински маратони на сластолюбие — милваха се с неутолима жажда, целуваха се, ближеха се и проникваха един в друг отвсякъде; и всичко това в тъмнина и в пълна тишина, преглъщайки въздишките и хапейки възглавниците, за да задушат ликуващото сладострастие, което ги запращаше в небесата пак, и пак в онези безумно кратки нощи. Часовете като че ли летяха: едва появила се като призрак в стаята и пъхнала се в леглото на Северо, Нивеа виждаше как зората се разпуква и си тръгваше. Никой от двамата не мигваше, не можеха да изпуснат и минута от тези благословени срещи. На другия ден той спеше като новороден до обед, ала тя ставаше рано с вид на замаян сомнамбул и се отдаваше на обичайните си занимания. Следобед Северо дел Валие си почиваше в инвалидната количка на терасата, загледан в залеза над морето, а до него съпругата му заспиваше над покривчиците, които бродираше. Пред другите се държаха един с друг като брат и сестра, не се докосваха и почти не разменяха погледи, но въздухът край тях беше натежал от копнеж. Денем брояха часовете, очаквайки с пламенно бленуване часа, когато отново щяха да се прегърнат в леглото. Случващото се нощем би ужасило лекаря, двете семейства, цялото общество, да не говорим за монахинята. Междувременно всички близки и приятели обсъждаха себеотрицанието на Нивеа — тази възхитително чиста девойка, изпълнена с католическа вяра и обречена на платонична любов — и моралната сила на Северо, който бе загубил единия си крак и погубил живота си, защитавайки отечеството. Сплетниците разпространяваха мълвата, че на бойното поле освен крака, той бе загубил и своята мъжественост. „Клетите“, шепнеха и въздишаха, неподозирайки колко добре се забавлява разюзданата двойка. След като една седмица упояваха монахинята с шоколад и правиха любов по специални рецепти, раната от ампутацията зарасна и треската отшумя. След по-малко от два месеца Северо дел Валие проходи с помощта на патерици и заговори за дървен крак, а Нивеа заповръща червата си, редувайки една по една всичките двайсет и три бани на вуйчовия си дворец. Когато стана невъзможно да крият от семейството, че е бременна, всеобщата изненада бе толкова голяма, че бременността й се възприе като истинско чудо. Най-скандализирана бе, естествено, монахинята, при все че Нивеа и Северо през цялото време бяха живели с подозрението, че въпреки прекомерната доза валериан, святата жена бе имала щастлив случай да научи доста неща и се бе преструвала, че спи, за да не се лишава от удоволствието да ги шпионира. Единственият човек, който успя да си представи как е станало всичко и който приветства ловкостта на двойката с гръмогласен смях, бе министър Вергара. Когато Северо направи първите си стъпки с изкуствения крак, а коремът на Нивеа видимо нарасна, той им помогна да се настанят в друга къща и назначи на работа Северо дел Валие. „Държавата и либералната партия имат нужда от храбри мъже като теб“, каза той, въпреки че ако трябва да сме честни, храбрата бе Нивеа.