— Водя ви момичето както пожелахте, Паулина — казала тъжно Елайза.
— Боже мили, какво се е случило? — възкликнала изненадано Паулина дел Валие.
— Съпругът ми почина.
— Значи и двете сме вдовици… — промълвила Паулина.
Елайза Съмърс й обяснила, че повече не била в състояние да се грижи за внучката си, защото трябвало да пренесе трупа на Дао Циен в Китай, както му била обещала. Паулина дел Валие повикала Уилямс и му наредила да придружи детето до градината и да му покаже пауните, докато те двете разговаряли.
— Кога смятате да се върнете, Елайза? — попитала Паулина.
— Това пътуване може да се окаже много дълго.
— Не искам да се привържа към момичето и след няколко месеца да трябва да ви го връщам. Сърцето ми би се скъсало от мъка.
— Обещавам ви, че това няма да се случи, Паулина. Вие може да предложите на внучката ми много по-добър живот от мен. Аз нямам нийде дом. Без Дао Циен е безсмислено да продължавам да живея в Китайския квартал; сред американците също не съм своя, както и нищо не ме свързва с Чили. Навсякъде съм чужда, но искам Лай-Минг да има корени, семейство и добро възпитание. Северо дел Валие — нейният баща пред закона — би трябвало да поеме грижите за нея, ала той е много далеч и има други деца. Понеже вие винаги сте искали детето да е при вас, помислих, че…
— Чудесно сте направили, Елайза — прекъснала я Паулина.
Паулина дел Валие изслушала докрай трагедията, сполетяла Елайза Съмърс и разпитала за всички подробности, свързани с Аурора, включително за ролята, която се очаквало от Северо в нейната съдба. Незнайно как се изпарили омразата и гордостта и тя развълнувано запрегръщала жената, която миг преди това смятала за най-големия си враг, благодарейки й за невероятното великодушие, с което й поверявала внучката си и кълнейки й се, че щяла да бъде истинска баба, със сигурност не така добра както положително са били те с Дао Циен, но готова да посвети остатъка от живота си в грижи за внучката и с намерението да направи Аурора щастлива. Това щяла да бъде нейната главна задача на този свят.