В следващите дни Паулина дел Валие прибягна до услугите на свои приятели дипломати, за да проучи, без никакви заобикалки, всичко възможно за семейството и предците на Диего Домингес, преди да даде разрешението си той да ме изведе на разходка с коне по Елисейските полета, през време на която тя и Фредерик Уилямс не ни изпускаха от поглед, следвайки ни на почтително разстояние с карета. По-късно четиримата седнахме под едни чадъри да хапнем сладолед, хвърляхме трохи на патиците и се уговорихме да идем на опера още същата седмица. От разходка на разходка и от сладолед на сладолед — настъпи октомври. Диего бе дошъл в Европа по волята на баща си, за да изживее това задължително приключение за всеки млад чилиец от висшите класи, предназначено да го очовечи. Веднъж пребивавал в няколко града, посетил определен брой музеи и катедрали и гмурнал се в нощния живот със съпровождащите го любовни похождения, които непременно щяха да го излекуват завинаги от този порок и да му дадат повод да се перчи пред приятелчетата си, всеки млад чилийски благородник беше готов да се завърне в Чили с увряла глава, да работи, да се ожени и да гради свой дом. В сравнение със Северо дел Валие, в когото бях влюбена през цялото си детство, Диего Домингес бе грозен, а съпоставен с госпожица Матилде Пинеда беше глупав, но аз не бях в състояние да правя такива сравнения — бях уверена, че съм намерила перфектния мъж и това, че ме бе забелязал, ми се струваше невероятно чудо. Фредерик Уилямс подмета, че би било непредпазливо да се хванем за първия срещнат мъж, била съм много млада и тепърва щели да се надпреварват кандидати за мен, а аз спокойно съм щяла да направя своя избор; баба ми обаче твърдеше, че този млад мъж е най-добрата стока на брачния пазар, въпреки неудобството от факта, че бил земевладелец и живеел на село много далеч от столицата.