— Тя и сега е деколтирана — отвърна той, вземайки с дългите си пръсти една маслина — и като облече някоя от модните си дрехи, напомня луксозно издание на булеварден френски роман. Забележителна жена е наистина и винаги крие изненади. Привързаността й към семейния живот е необикновена. Когато умря третият й мъж, косите й станаха съвсем златни от скръб.
— Хари, как можеш да говориш така! — възкликна Дориан.
— Това е едно романтично обяснение — засмя се домакинята. — Третият й мъж ли, лорд Хенри? Нима искате да кажете, че Ферол е четвъртият?
— Разбира се, лейди Нарбъро.
— Не вярвам на нито една ваша дума!
— Добре. Попитайте тогава мистър Грей. Той е един от най-близките й приятели.
— Вярно ли е това, мистър Грей?
— Тя твърди така, лейди Нарбъро — каза Дориан. — Аз я попитах дали като Маргарита Наварска балсамира сърцата на мъжете си и ги носи в пояса си. Отговори ми, че и да иска, не може, защото нито един от тях не е имал сърце.
— Четирима мъже! Честна дума, това е trop de zele.39
— Trop d’audace.40 Така й казах аз — забеляза Дориан.
— О, на нея не й липсва смелост за нищо, драги мой. А какво представлява Ферол? Не го познавам.
— Съпрузите на много красивите жени обикновено принадлежат към престъпните среди — каза лорд Хенри, като отпи от виното си.
Лейди Нарбъро го удари леко с ветрилото си.
— Лорд Хенри, никак не се учудвам, че светът ви смята за безкрайно порочен.
— Кой свят? — попита лорд Хенри, като вдигна вежди. — Може би оня свят? С този аз съм в прекрасни отношения.
— Всеки, когото познавам, твърди, че сте крайно порочен! — рече старата дама и поклати глава.
Лицето на лорд Хенри доби сериозен израз и той замълча за няколко минути.
— Чудовищно е — каза най-сетне той, — че днес хората имат навика да говорят зад гърба ти неща, които са напълно верни.
— Нали е непоправим? — възкликна Дориан, като се наведе напред.
— Надявам се, че е така — засмя се домакинята. — Но ако вие всички наистина така безумно обожавате мадам дьо Ферол, аз ще трябва да се омъжа отново, за да не изоставам от модата.
— Вие никога няма да се омъжите отново, лейди Нарбъро — намеси се лорд Хенри. — Бракът ви е бил щастлив. Една жена се омъжва повторно само тогава, когато е ненавиждала първия си съпруг. А мъжът се жени повторно, когато е обожавал първата си жена. Жените обичат да проверяват късмета си, а мъжете го залагат на карта.
— Нарбъро съвсем не беше съвършен — възкликна старата дама.
— Ако е бил, вие нямаше да го обичате, драга госпожо — отвърна той. — Жените ни обичат за нашите недостатъци. Колкото повече недостатъци имаме, толкова повече те са готови да ни прощават всичко, даже и ума ни. Боя се, че след това, което казах, вече никога няма да ме поканите на вечеря, лейди Нарбъро. Но то е съвсем вярно.
— Разбира се, че е вярно, лорд Хенри. Ако ние, жените, не ви обичахме заради вашите недостатъци, какво щеше да стане с вас? Нито един нямаше да успее да се ожени. И щяхте да си останете нещастни ергени. Наистина това нямаше да ви промени особено. Сега всички женени мъже живеят като ергени, а всички ергени — като женени мъже.
— Fin de siecle41 — промърмори лорд Хенри.
— Fin du globe42 — допълни домакинята.
— Бих искал да е fin du globe — въздъхна Дориан. — Животът е едно страшно разочарование.
— О, драги мой — възкликна лейди Нарбъро, като си слагаше ръкавиците. — Само не ми казвайте, че сте изчерпали живота. Когато един мъж говори така, това означава, че животът го е изчерпал него. Лорд Хенри е много порочен човек и понякога съжалявам, че и аз не съм била. Но вие сте създаден да бъдете добродетелен и изглеждате добродетелен. Трябва само да ви намеря една добра жена. Лорд Хенри, не смятате ли, че е време вече мистър Грей да се ожени?
— Непрекъснато му го повтарям, лейди Нарбъро — каза лорд Хенри, като й се поклони.
— Ами тогава да му потърсим подходяща партия. Още тази вечер ще прегледам внимателно „Дибрет“43 и ще направя списък с имената на всички подходящи млади момичета.
— Ще отбележите и възрастта им, нали, лейди Нарбъро? — попита Дориан.
— Разбира се, че и възрастта им, с някои леки поправки. Но не бива да се прибързва. Искам това да бъде, както пишат в „Морнинг Поуст“, един равностоен брачен съюз и двамата да бъдете щастливи.
— Защо хората говорят тия глупости за щастливите бракове! — възкликна лорд Хенри. — Един мъж може да бъде щастлив с която и да е жена, стига да не я обича.
— Ах, какъв циник сте! — закани му се старата дама, като отмести стола си назад и кимна на лейди Ръкстън. — Трябва скоро отново да дойдете на вечеря при мен. Вие сте едно великолепно ободряващо средство, много по-добро от онова, което сър Андрю ми предписва. Само ще ми кажете с какви хора предпочитате да се срещате. Искам да подбера такива, които ще ви бъдат приятни.