Доти пъхна вестника в чантата и изпрати с поглед реставратора. След това се наведе през тезгяха, за да погледне вестника. На първа страница имаше материал за предстоящото рухване на сирийския режим, а непосредствено под него бе поместена статия за наскоро дарена от анонимен благодетел картина на Тициан на Нацио-налната галерия в Лондон. Никой в Гънуолоу не допускаше, че между двете събития може да има връзка. На никого нямаше и да му хрумне.
Националната галерия публикува двусмислено изявление относно дарението, ала из британското разузнаване се разпространи неофициална версия, която в общи линии гласеше следното. Легендарният израелски разузнавач Габриел Алон, със знанието и одобрението на МИ5, хит-роумно успял да манипулира търг на аукционна къща „Кристис“ и да насочи няколко милиона лири към терористичната мрежа на Рашид ал Хусейни. След търга една наскоро открита творба на Тициан за кратко постъпила в колекцията на саудитската наследница Надия ал Бакари. След смъртта й картината била върната на предишния собственик - известния лондонски търговец на картини Джулиан Ишърууд. По разбираеми причини Ишърууд първоначално възнамерявал да задържи творбата, но променил решението си, след като Алон му предложил далеч по-изгодна алтернатива. Търговецът на картини се свързал със свой дългогодишен познат в Националната галерия - експерт по италианските стари майстори, който несъзнателно бил изиграл важна роля в измамата по-рано. Така Ишърууд спомогнал за реализирането на едно от най-важните дарения за британска държавна институция от много години.
- Между другото, хлапе, все още не съм получил и пени от ЦРУ.
- Нито пък аз, Джулиан.
- Не ти ли плащат хонорар за всичките поръчки, които изпълняваш за тях?
- Явно смятат, че върша работата си безвъзмездно за общественото благо.
- Така излиза.
Двамата крачеха по крайбрежната пътека. Ишърууд носеше спортен панталон от туид и обувки „Уелингтън“. Стъпваше неуверено. Габриел, както обикновено, се изкушаваше да го подкрепи.
- Още колко възнамеряваш да ме караш да вървя?
- Вървим едва от пет минути, Джулиан.
- Което означава, че вече два пъти сме изминали разстоянието, което два пъти дневно извървявам от галерията до „Грийнс“.
- Как е Оливър?
- Както обикновено.
- Държи ли се прилично?
- Разбира се, че не - отвърна Ишърууд. - Но не е казал и дума за участието си в твоята малка лудория.
- Нашата малка лудория, Джулиан. Ти също участваше.
- Но аз участвам от самото начало - каза Ишърууд. - А за Оливър това е нещо ново и вълнуващо. Той си има своите кусури, ала зад цялото му хленчене и фучене тупти сърцето на патриот. Ти не бери грижа за Оливър. Той няма да издаде твоите тайни.
- Ако се изпусне, ще го посетят от МИ5.
- Това бих платил да го видя. - Походката на Ишърууд ставаше още по-неуверена. - Дали наоколо няма да се намери някоя кръчма? Устата ми пресъхна.
- По-късно. Имаш нужда от движение, Джулиан.
- Какъв е смисълът?
- Да се почувстваш по-добре.
- И така се чувствам добре, хлапе.
- Затова ли искаш аз да поема галерията?
Ишърууд се спря и пъхна ръце в джобовете.
- Не идната седмица - каза той след малко. - Не и идния месец. Не и идната година. Някой ден.
- Продай я, Джулиан. Оттегли се. Порадвай се на живота.
- На кого да я продам? На Оливър? На Роди? Или на някой руски олигарх, който не отбира нищичко от култура? - Той поклати глава. - Вложил съм твърде много в нея, за да я оставя в ръцете на непознат. Искам, както се казва, тя да остане в семейството. Но тъй като нямам такова, ти си най-близкият ми човек, на когото мога да я поверя.
Габриел не отвърна нищо. Ишърууд неохотно тръгна отново.
- Никога няма да забравя деня, когато Шамрон те доведе в моята галерия за първи път. Беше толкова мълчалив, че се чудех дали изобщо можеш да говориш. Слепоочията ти бяха посивели като моите. Шамрон тогава нарече това...
- „Белезите на момче, извършило мъжки дела.“
Ишърууд се усмихна тъжно.
- Когато те видях с четка в ръката, направо проклинах Шамрон за това, което е сторил. Трябваше да те остави в „Бецалел“ да си довършиш образованието. Сега щеше да си сред най-големите художници от твоето поколение. Впрочем всички в Ню Йорк се опитват да разберат кой е нарисувал портрета на Надия ал Бакари. Как ми се иска да научат истината!
Ишърууд отново се спря, за да погледа вълните, които се разбиваха в черните скали в северната част на залива.
- Ела да работиш за мен - каза след малко той. - Ще те посветя в тайните на занаята, например как да изгубиш и ризата на гърба си в десет лесни стъпки. А когато реша, че е дошло времето да се посветя на градинарството, ще ти оставя предостатъчно ресурси, за да продължиш делото. Ето това искам, хлапе. А което е по-важното, това иска и жена ти.