- Много щедро от твоя страна, Джулиан, но не мога да приема.
- Защо?
- Защото един ден някой стар неприятел ще дойде уж да види картина на Бордоне или Луини и ще получа няколко куршума в главата. Както и Киара.
- Жена ти ще остане разочарована.
- По-добре разочарована, отколкото мъртва.
- Аз далеч не съм експерт по дълготрайните връзки - каза Ишърууд, - но имам усещането, че в скоро време жена ти ще се нуждае от промяна в обстановката.
- Така е - каза Габриел с усмивка, - вече ми го намекна недвусмислено.
- Тогава елате в Лондон, поне за през зимата. Така Киара ще се разсее, а аз ще спестя цяло състояние от куриерски услуги. Имам една картина на Пиеро ди Кози-мо, която отчаяно се нуждае от вниманието ти. Уверявам те, че няма да съжаляваш.
- Всъщност вече ме чака една поръчка в Рим.
- Така ли? - запита Ишърууд. - Държавна или частна?
- Частна - отговори Габриел. - Собственикът живее в доста голям дом в края на Виа дела Кончилиационе. Предлага ми да почистя едно от любимите ми произведения.
- Кое?
Габриел отговори.
- Опасявам се, че с това не мога да се конкурирам -каза с примирение Ишърууд. - Възнамерява ли да ти плати нещо?
- Почти нищо - отвърна Габриел. - Но все пак ще съм удовлетворен. Най-малкото заради Киара.
- Само гледай да не се замесваш в неприятности. Последния път, когато отиде там...
Ишърууд не довърши. По изражението на Габриел бе разбрал, че не желае да се връща към миналото.
Вятърът бе поразчистил облаците и сега слънцето бе увиснало над морето като бял диск. Двамата останаха на скалите, докато то залезе, а после се отправиха към къщата. На влизане чуха гласа на Киара, която пееше една от онези наивни италиански песнички, които си тананикаше винаги, когато бе щастлива.
БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА
„Портретът на един шпионин“ е художествено произведение. Имената, героите, местата и събитията, описани в този роман, са плод на авторовото въображение или са използвани с художествена цел. Всяка прилика с реални личности, били те живи или мъртви, с търговски дейности, фирми, събития или места, е напълно случайна.
Картината „Мадоната с младенеца и Мария Магдалина“, спомената в романа, не съществува в действителност. Ако съществуваше, щеше да прилича поразително на платно на Тициано Вечелио, известен още като Тициан, което е изложено в Държавния музей „Ермитаж“ в Санкт Петербург, Русия. Артикул 12 - „Охра, червено и червено“, маслено платно на Марк Ротко, също не съществува в действителност, но през май 2007 г. подобна картина - „Бял център“ („Жълто, розово и лилаво върху розово“), бе продадена на търг в Ню Йорк за 72,84 милиона щатски долара, което е рекордна сума за творба на този автор. Според публикуваните данни, купувач е владетелят на Катар.
Търговците на произведения на изкуството, аукцйо-нерите и консултантите, които са споменати в романа, са също плод на авторовото въображение и не са замислени като художествени образи на реално съществуващи хора. На улица „Мейсънс Ярд“ 7-8 в Лондон наистина има една очарователна галерия, но единствените прилики между собственика й - неподражаемия Патрик Матиесен, и Джулиан Ишърууд са топлото отношение и тънкото чувство за хумор. Техниките за реставрация и преоблицова-не на картини са описани точно, включително и времето, което е необходимо на опитен реставратор да възвърне добрия вид на платното. Най-смирено се извинявам на ръководството на аукционна къща „Кристис“ в Лондон, че свързах името им с финансирането на терористични мрежи, но се опасявам, че оперативната безопасност изисква да запазим аферата в тайна.
Запознатите с глобалната война с тероризма несъмнено ще забележат, че за създаването на образа на Рашид ал Хусейни съм заимствал много факти от живота на родения в Америка имам Ануар ал Аулаки: йеменския му произход, подозрителната връзка, която има с двама от терористите от 11 септември в Сан Диего и Северна Вирджиния, и очевидната метаморфоза от умерен исля-мист в радикалист и терорист. Образът на Малик ал Зу-баир е вдъхновен от други реално съществуващи познати на мнозина терористи, а именно от Яхия Аяш, организатора на бомбени атентати за „Хамас“, известен с прозвището Инженера, и Абу Мусаб ал Заркауи - йордански терорист, който ръководеше Ал Кайда в Ирак. Аяш бе ликвидиран през януари 1997 г. от малка бомба, заложена в мобилен телефон. Заркауи, който носи отговорността за смъртта на стотици невинни иракчани през най-кръвопролитния период на бунтовете в Ирак, бе убит при американска въздушна атака на скривалище в Северен Багдад през юни 2006-а.