- Имаш предположение - рече Ишърууд. - Съзирам го в зелените ти очи.
- Така е - отговори Габриел, все още разглеждайки щрихите, - но най-напред бих потърсил второ мнение.
Той погледна Киара през рамо. С леко отнесено изражение тя си играеше с кичур от своите буйни коси. Както бе седнала в момента, поразително приличаше на жената от картината. Това не беше толкова изненадващо, помисли си Габриел. Потомка на прокудени през 1492 г. от Испания евреи, Киара беше израснала на мястото на някогашното венецианско гето. Беше напълно възможно някои от нейните предци да са били модели за майстори като Белини, Веронезе или Тинторето.
- Какво смяташ? - попита я той.
Киара се изправи, застана до Габриел пред платното и зацъка неодобрително с език, преценяйки окаяното му състояние. Макар в университета да бе специализирала история на Римската империя, с течение на времето, помагайки на Габриел в много от реставрациите, тя бе придобила впечатляващи знания и за историята на изкуството.
- Отличен пример за Sacra Conversazione, или „Свещен разговор“. Идиличен сюжет, при който обектите са изобразени на фона на красив пейзаж. Както всеки невежа знае, Палма ил Векио се приема за създател на този художествен похват.
- Какво мислиш за майсторството на рисунъка? - попита Ишърууд като адвокат, който насочва разпитван свидетел.
- Твърде високо е за Палма - отговори Киара. - Неговата палитра е без конкуренция, но той така и не си създава име на кой знае какъв майстор на рисунъка. Дори и сред съвременниците си.
- А жената, позирала за Мадоната?
- Ако не бъркам, което е малко вероятно, името й е Виоланте. Била е модел за доста от творбите на Палма. По същото време обаче във Венеция има и друг известен художник, който също я е предпочитал. Той се казва...
- Тициано Вечелио - довърши мисълта й Ишърууд.
- Познат още и като Тициан.
- Поздравления, Джулиан! - каза Габриел с усмивка.
- Сдобил си се с творба на Тициан за някакви си двайсет хиляди лири. Сега остава да намериш и реставратор, който би могъл да й върне предишния блясък.
- Колко? - попита Ишърууд.
Габриел смръщи чело.
- Ще се наложи доста да се поработи.
- Колко? - повтори Ишърууд.
- Двеста хиляди.
- Друг би могъл да свърши работата за половината от тази сума.
- Така е. Но и двамата помним какво се случи последния път, когато избра друг.
- Кога най-скоро можеш да започнеш?
- Ще трябва да погледна графика си, преди да поема ангажимент.
- Ще ти дам сто хиляди в аванс.
- В такъв случай започвам веднага.
- Още вдругиден ще я изпратя в Корнуол - каза Ишърууд. - Въпросът е кога ще си я получа обратно.
Габриел не отговори. Вгледа се за миг в часовника си, сякаш учуден, че бе престанал да отчита точно времето, а сетне замислено вдигна лице към таванския прозорец.
Ишърууд внимателно постави длан на рамото му.
- Това вече не е твой проблем, хлапе - рече той. - Запомни го.
4.
КОВЪНТГАРДЪН, ЛОНДОН
Заради един полицейски контролно-пропускателен пункт в близост до Лестър Скуеър трафикът по Чаринг Крос Роуд беше станал ужасно муден. Габриел и Киара бързо се измъкнаха от мъглата от автомобилни газове и се отправиха по Кранборн Стрийт. Покрай нея се редуваха кръчми и кафенета, обслужващи тълпите туристи, които се шляеха из Сохо денем и нощем, независимо от сезона. Габриел не им обръщаше внимание.
Той се взираше в екрана на мобилния си телефон. Броят на идентифицираните жертви след взривовете в Париж и Копенхаген нарастваше.
- Колко са досега? - попита Киара.
- Двайсет и осем на „Шан-з-Елизе“ и трийсет и седем в „Тиволи Гардънс“.
- Имат ли представа кой стои зад това? - поинтересува се тя.
- Твърде рано е - отвърна Габриел. - Но французите смятат, че е клон на „Ал Кайда в ислямски Магреб“9.
- Те имат ли капацитета да подготвят толкова координирани атентати?
- Имат клетки из цяла Европа и Северна Америка, но анализаторите от булевард „Цар Саул“ винаги са изразявали скептицизъм относно уменията им да организират акция „ала Бин Ладен“.
На булевард „Цар Саул“ се намираше централата на израелската служба за външно разузнаване. На входа на сградата имаше табела с дълго и подвеждащо наименование, което нямаше почти нищо общо с действителната работа на служителите вътре. Затова работещите там просто я наричаха Службата. Даже и оттеглили се служители - като Габриел и Киара - никога не произнасяха действителното наименование на Службата.