- Не прилича на стила на Бин Ладен - каза Киара. -По-скоро ми напомня на...
- На Багдад - довърши мисълта й Габриел. - Броят на жертвите е доста голям за атентати на откритр. Създателят на бомбата е знаел какво прави. Ако имаме късмет, може да е оставил своя „подпис“.
- Ако „имаме късмет“? - повтори с недоумение Киара.
Габриел безмълвно прибра телефона в джоба на якето си. Бяха стигнали до натовареното кръгово кръстовище в края на Кранборн Стрийт. Наблизо имаше два италиански ресторанта - „Спагети Хаус“ и „Бела Италия“. Той погледна Киара и я помоли да избере.
- Не искам дългият ни уикенд в Лондон да започва в „Бела Италия“ - начумерено каза тя. - Обеща да обядваме на прилично място.
- По мое мнение в Лондон има далеч по-лоши места от „Бела Италия“.
- Освен ако не си роден във Венеция.
Габриел се усмихна.
- Имаме резервация в едно чудесно местенце, наречено „Орсо“, намира се на Уелингтън Стрийт. Атмосферата в него е доста италианска. Мислех пътьом да слезем и да се поразходим из Ковънт Гардън.
- Още ли ти се разхожда?
- Трябва да се нахраним - отвърна той, - а разходката ще се отрази добре и на двама ни.
Прекосиха бързо кръговото кръстовище и тръгнаха по Гарик Стрийт, където двама служители на реда в яркозе-лени жилетки разпитваха шофьор на бял микробус с вид на арабин. Тревогата на минувачите бе осезаема. Лицата на някои изразяваха неподправен страх, на други - мрачна решителност да продължат ежедневието си въпреки всичко. Киара стискаше здраво дланта на Габриел, докато минаваха покрай витрините на магазините. От дълго време бе замисляла този уикенд и сега бе решена да не допуска новините от Париж и Копенхаген да осуетят плановете им.
- Не беше много любезен с Джулиан - отбеляза тя. - Двеста хиляди са двойно повече от обичайния ти хонорар.
- Това е Тициан, Киара. Джулиан ще спечели много-кратно повече.
- Поне можеше да приемеш поканата му да отбележим случая с празничен обяд.
- Не ми се обядваше с Джулиан. Исках да обядвам само с теб.
- Можехте да обсъдите идеята му.
- Каква идея?
- За съдружие - поясни Киара. - Кани ни като съдружници в галерията.
Габриел се спря.
- Нека да се разберем за едно - каза той. - Нямам никакъв интерес да ставам съдружник в трайно неплатежоспособната галерия за изящни изкуства на Ишърууд.
- Защо?
- Най-малкото - отвърна той, тръгвайки отново, - защото нямаме представа как точно се ръководи такъв бизнес.
- В миналото си се занимавал с няколко доста печеливши търговски начинания.
- Лесно е, когато зад гърба си имаш разузнавателните служби.
- Мисля, че се подценяваш, Габриел. Колко трудно може да е да се ръководи художествена галерия?
- Изключително трудно. А и самият Джулиан неведнъж ни е демонстрирал колко лесно човек може да си навлече проблеми. И най-печелившите галерии биха могли да фалират вследствие на един-единствен необмислен ход. - Габриел я погледна с присвити очи и попита: - Кога успяхте двамата с Джулиан да се наговорите?
- Казваш го, сякаш сме кроили нещо зад гърба ти.
- А не е ли така?
С усмивка Киара призна, че е прав.
- Разговарях с него, докато с теб бяхме във Вашингтон за представянето на картината на Рембранд. Джулиан ме дръпна настрана и ми каза, че вече обмислял възможността да се оттегли. Искал да остави галерията в ръцете на човек, комуто вярва.
- Джулиан никога няма да се оттегли.
- Аз не съм толкова сигурна.
- А къде бях аз, докато сте замисляли това?
- Беше излязъл да разговаряш насаме с една британска разследваща журналистка.
- Защо не си ми споменавала нищо досега?
- Такова бе желанието на Джулиан.
Габриел замълча раздразнено, с което подсказа на Киара, че е нарушила един от най-фундаменталните принципи, на които се основаваше техният брак. Всякакви тайни, дори и най-тривиалните, бяха абсолютно забранени.
- Съжалявам, Габриел. Трябваше да ти кажа, но Джулиан беше категоричен. Беше убеден, че първата ти реакция ще е да откажеш.
- Може да продаде галерията на Оливър Димбълби още утре, а след това да се оттегли на някой остров в Карибско море.
- Замислял ли си се какви биха били последствията от това за нас двамата? Действително ли искаш да почистваш картини за Оливър Димбълби? Или пък за Джайлс Питауей? Или смяташ да започнеш да работиш на свободна практика с надеждата да забърсваш по някоя поръчка от „Тейт“ или Националната галерия?
- Явно двамата с Джулиан сте обмислили всичко.- Така е.
- В такъв случай може би ти трябва да му станеш съдружник?