Накрая скочих на едно наше събрание и като използувах действителни пропуски на Никифор в работата (кой ли ги няма!), като разшифровах подтекста (ах, този подтекст!) на неговите писания, го изкарах чиста проба враг. С каква възхитителна пламенност запитах дали неговото място е при нас. Залата беше онемяла, а аз на върха на удоволствието си изтърсих още една поредица от най-изящно тъпите приказки за задачите на нашия печат, за значението на втората страница във вестниците (нали печеля благодарение на тая втора страница) и за нашия обществено-политически дълг. Разбира се, веднага разхвалих Шефа. Непукистиката на Никифор се пукна, той си подаде оставката, а мен ме имаха вече за най-приближен на шефа. Работата е в това, че аз и по-късно продължих да си мразя Никифор и ми беше неприятно да го срещам по улиците. Струва ми се, че до края на живота си ще го мразя. А пък моят приятел Пецо ме навива да отида и му се извиня и да напиша някакво писмо, с което да кажа, че съм се заблудил. Хайде де, такава сантименталност! Пък може и да го направя. Ако ме хванат дяволите в един момент, бих отишъл да се хвърля в краката на този Никифор (представяте ли си зрелището?), глупакът ще бъде покъртен от моята изповед и ние ще станем такива интимни приятели, че после аз ще му говоря с половин глас за мръсотиите на Шефа и нищо чудно за компенсация да намразя него сто пъти повече.
Друг път ми се е случвало да си намразя някого така, без причина, просто за да имам къде да си пласирам злобата. Не мога да я задържам, тъй като тя се обръща срещу самия мене и ме трови, а така, като си намеря някого за мразене, много ми олеква. Обикновено обаче мразя по-способните хора. Във вестника работеха две млади диванета, родени журналисти и праскаха едни материали — жива сензация. Намразих ги. Просто като всеки българин никак не мога да търпя някой да умее повече от мене каквото и да е. Случвало ми се е да мразя и центъра на националния отбор по футбол, загдето вкарва такива ефектни голове, че аз се дразня от общото признание и като се връщам към дома си, измислям разни начини да започна да играя по-добре от него и да взема акъла на публиката още по-ефектно. Уви, вече минах трийсетата си година и мога да разчитам на футболна кариера следващия път…
Играта продължава. Генадиев започва третата кутия с цигари. Печалбицата му се стопи. Парите преминаха в джобовете на Хиената. Това си е закон божи. Оня мръсник се разигра, дяволски го финтира, направи един разкошен блъф и нашият легендарен храбрец се уплаши.
Сега идва ред да се прояви Този отдясно. По нашия замисъл трябва непрекъснато да шибаме с пръчки по муцуната Хиената, а ето, че той покри загубата си и вече е в печалба. А щом печели, бетонира играта и е непробиваем. В никакъв случай няма да се стигне до залагане на шест хиляди лева и изобщо до голяма сума. Но и това сме предвидили…
Вкарваме в игра нова колода с карти. Хиената внимателно ги преглежда. Какъв силен поглед има, забелязва всичко. Но картите ще давам аз, а след мене — ортакът. Първото раздаване минава без инциденти, имам сервирана тройка, но не отварям. По общо съгласие подът остава за следващото даване. Докато картите се събират и бъркат най-внимателно от Този отдясно, аз изпълнявам следващата точка и програмата — няколко пакетчета със солени фъстъци. Небрежно ги изсипвам върху един вестник, като под вестника поставям друга нова колода с карти и същевременно сека тази, която е в ръцете на моя ортак. Хиената веднага посяга към солените фъстъци (ще му излязат съвсем солени), а Този отдясно ми казва:
— Разкарай тия боклуци! — Повдига вестника и го отмества към Хиената. Кога изчезнаха първите карти от ръцете му, никой не видя. Той държеше в ръцете си колодата, която аз поставих. Но това е само началото, лека разгрявка. Дръпвам се назад и съм сериозен, ни лук ял, ни лук мирисал. Вляво от мене бай Петко пъшка угрижено и пафка цигара след цигара.
Моят ортак е олимпиец. Раздава небрежно картите. В Хиената ще отиде сервирано каре аса, а нашата е вързана в кърпа. Гледам го как лакомо набива солени фъстъци и ми идва да се изхиля. Ей сега тънкият удар по мутричката. След това нека бетонира играта.