Докато Този отдясно отива към клозета, прибирам картите в ръцете си. Едновременно започвам дълго обяснение с Хиената по въпроса за забавянето на релансирането. Ние сме приели това да става по две секунди, след като предхождащият играч се произнесе, в противен случай се губи право за повдигане. Хиената се дразни, аз му противореча готов да му направя нов скандал. От време на време чувам, че омразата изскача върху моето лице и едва не му извиквам: „Глупако, сега ще видиш какво ще ти се случи!“
Много ме бива по скандалите. Това всички знаят. Жив пожар! Подпалиш някого и гледаш сеир. В редакцията и навсякъде избягват да се заяждат с мене, защото съм скандалджия. Коронният ми номер беше фронталният скандал. Сега такива скандали почти изчезват и общественият живот протича някак много вяло и безинтересно. На моя шеф му хрумна веднъж да удари по модернизма в театъра. Аз не вярвам той да го е решил, по-вероятно е чул от някой свой съученик, че е време да се проведе някаква кампания — срещу какво? Тук му е помогнала досетливостта. Той решил срещу модернизма, понеже никому не е ясно какво е всъщност модернизмът и може да се приказва на доживотна вересия. Не се знаеше с положителност има ли модернизъм у нас, или няма. След кратко колебание ние решихме, че и да няма, пак ще ударим модернизма, за да се знае. Естествено, тази работа беше възложена на мене. Започнах атаката с една суперпросташка статия, в която, след като пророних няколко сълзи за недоумението на обикновения човек, който гледа, без да разбира, който трябва да измъчва бедната си глава с решаването на ребуси и се шашардисва от алегории и символи, направо разкатах фамилията на половин дузина режисьори. През цялото време, докато пишех тази скандална статия (твърде искрена и поривиста), аз се забавлявах, като скачах от абсурд на абсурд, бръщолевех, както ми дойде, и злодейски се хилех, като си представях, че всичко това ще има сериозен ефект. Защото у нас на подобни бръщолевения винаги гледат най-сериозно. И не се излъгах. Някакъв почтен критик плахо ми отвърна със своя статия, но тогава се намесиха ония, които обичат да ловят риба в мътна вода и се започна страхотна пукотевица, като моето име се цитираше по петдесет пъти и от едната, и от другата страна. В театъра настъпи паника, мисля, че се стигна и до персонални промени.
Ние с Шефа тържествувахме. Бяхме защитили чистота на изкуството, реализма и прочие. По едно време аз даже си вярвах, че щом ефектът бе толкова силен, сигурно ще да е имало в театъра и модернизъм. Както и да е, и до ден днешен не зная за какво всъщност съм писал, нито какво е модернизъм, нито пък ме интересува.
Бих полюбопитствувал единствено, ако някой демонстрираше модернизъм в покера. Предполагам, че ще го разбера…
Освен това често забърквах скандали за пари. У нас така е прието, че и най-голямата глупост да напишеш получаваш толкова пари, колкото и ако направиш нещо съвсем хубаво. Тоя принцип дразнеше моето самолюбие, първо, защото ме изравняваше с разни паяци, които говореха полубългарски, и, второ, защото така губех на покер, че ми трябваха нови и нови средства, за да играя. По едно време, пък и сега, аз броех загубите си в очерци. Например тази вечер загубих четири очерка, но завчера избих очерк и половина или проиграх едно текезесе, една флотационна фабрика и една работилница за чистене на риба или спечелих половин кравеферма…
Между другото съм такъв факир в писането на очерци, че не е необходимо да отивам на място. Всички възможно конфликти в моите очерци са сведени до три основни положения:
1. Един вярва, а друг не вярва. Във финала — и двамата вярват.
2. И двамата вярват, но на тях не им вярват. Във финала — всички вярват.
3. И двамата вярват, и на тях им вярват, но има обективни трудности. Следва борба и на финала победителите въздъхват и вярват.
Трябва да си призная, че маса очерци съм изпонаписал по телефона или от приказки за бог да прости, при това някои от тях са били наистина хубави очерци и както говорят по летучки — разкрили са съдбата.
Ако някога спечеля много пари от покер, ще зарежа очерците и ще създам нов литературен жанр — гаврата. Ще има големи и малки форми — гаврища и гаврички. Това ще да е форма, която едва ли някой ще иска да използува, но ще ми създаде истински възможности.