— Защото осигурява почтеност на масата! Изглежда, че за да може да се осъществи някаква битка между мошеници, непременно трябва да присъствува и един честен човек.
Често съм се питал защо Генадиев играе карти. Той не е хазартна личност, нито си увеличава доходите като моя съдружник или Хиената. Има си достатъчно пари, хубава служба, хубава кола, изглежда, че и у дома е добре, децата му са рядко мили и възпитани, жена му е съвършено нормална. Попитах го веднъж.
— Играе ми се! — отвърна той.
Доста по-късно научих от общи познати просто невероятни подробности за този кротък, натежал вече петдесет и пет годишен човек. Оказа се, че преди години в нелегалната работа Генадиев бил изумителен смелчага, впущал се в най-рисковани авантюристични акции, лично очистил доста свят, изобщо бил истински герой. Разказаха ми даже такива косо-настръхвателни истории, че аз започнах да се взирам по-внимателно в него и да си изяснявам неговото присъствие в нашите карета. Очевидно за него печалбата нямаше никакво значение. Необходимо му беше преживяването. Получаваше го, като ходи на лов и играе на карти.
От време на време бай Петко отведнъж се впущаше в най-опасна авантюра, както ние му казваме, „тройно превъртане“, което отначало много ни плашеше и ние бягахме със сигурни карти в ръцете си. След това Този отдясно разбра блъфирането, защото провери белязаните карти, и Генадиев трябваше да се раздели с някой и друг лев. Въпреки това той пак опитваше да ни шашардиса. Сега така сме свикнали с неговия начин на игра, че горе-долу във всеки момент можем да кажем какви карти държи в ръцете си. А между впрочем той е толкова ясен и открит. Горкият, ако има каре, ще го познаят чак от гарата. Ние, двамата с моя ортак, се стараем да не го обираме, играем му винаги приятелски и даже го пазим от други мошеници. Случвало се е и да му прощаваме по-големи загуби. Само Хиената не спазва нашите норми. Гони до дупка за всяко левче, положително той би обрал майка си и баща си и даже ако можеше, някак би се самообрал.
Бай Петко печели още десетина лева, купчинката пред него расте. Казвам му приятелски:
— Сега стягай!
— А, ще ми ги вземете! — усмихва се той.
Това се знае, защото бай Петко е неспособен да задържи печалба. Дори в края на играта, ако печалбата му е била значителна, той внезапно предприема някакъв най-неоправдаем риск и с един удар загубва всичко. Не познавам човек, който да посреща така хладнокръвно загубите си.
„Големият играч се познава, когато губи, а не, когато печели!“ — му казва утешително Този отдясно.
Много се съмнявам дали е вярно, пък и не мога да понасям фразите като съдържание. Една фраза ми е приятна само със своето парадоксално звучене, да я чуя като музикален мотив, но нищо повече. Само ахмаците могат да вярват на фрази, на поговорки, пословици и прочие обобщителни глупотевици. Но Този отдясно е бог на фразата и най-вече на утешителната фраза. От неговите уста тя се изсипва като мехлем. Хиената обира партньорите си и просташки си отива. Този отдясно обира партньорите си и ги утешава.
И тук той прилича на моя шеф. Никога с никого не се кара, дори когато уволнява някого от вестника, Шефа го прави това толкова внимателно, така загрижено, така човешки, че на уволнения просто му идва да заплаче в знак на признателност и дори ако не е напълно уволнен, сам предлага това. Моят шеф също обича фразите и първата, която чух от него, беше:
„Всеки предпочита сам да се самоубива!“
С твърде развитото ми чувство за подражателство аз се опитвах цял месец да постъпвам като Шефа. Бях изумителен, всички ме гледаха като хаховци, с никого да не се скарам, никого да не нагрубя, да бъда ласкав, отзивчив, дори нежен. Би било разкошно, само че ми омръзна и пак почнах като по-рано. Единствената ми гордост е, че се карам с хората безкористно, т.е. не влагам никакви съображение в разправията, нито пък мисля за последствията.
Сега си представям как Този отдясно ще се опита да утеши Хиената. В три часа и половина той вероятно ще му поднесе някаква сладка фразичка, някакъв ментолов дропс за охлаждане на гърлото, а Хиената ще трепере като недоклано животно.
— Не прави разкопки! — чувам металическия глас на Този отдясно.
Ето, че изпуснах оня тип. За секунда погледнах към прозореца и той веднага се опитал да подреди нещо, но моят ортак бди. Толкова приятно е да играеш комбина с него.