Ние отдавна сме минали етапа, когато разни мошеници можеха да ни пробутват редене на карти, въпреки че все се намира някой, който опитва. Ако мине. Един от големите майстори на този мръсен номер е Хиената. Той не пуща „томболи“, не прави „капаци“, а феноменално реди, при това ниските карти. Когато съм наблюдавал играта му като зрител, удивявал съм се как той влиза на огромни подове с чифт седмици или чифт осмици. Неизбежно пристига и другият чифт. Дълго време мое правило беше, щом Хиената дава картите, да не влизам в играта. Само когато пред него седи Този отдясно — край на хватките. Мога да твърдя без никакво преувеличение, че моят ортак е абсолютният световен шампион на реденето на карти. Това, което той извършва под зорките погледи на противника, е наистина неописуемо. Хубавите музикантски ръце притежават ловкост, на която може да завиди всеки илюзионист. Даже има действителен случай, когато го поканиха да участвува в илюзионен спектакъл. Той си има особена теория за измамното движение, бомбена работа. Прави подмяната на карта или нареждането точно тогава, когато всички очакват, че ще я извърши, и никой не може да повярва, че се върши точно онова, което не бива да се върши. Все си мисля, че тук участвува внушението или други тайнствени сили. Спомням си веднъж как той влезе в игра срещу две карета, имаше тираж за кент флеш, картата, която му следваше, това великолепно помня, не му носеше нищо, в следващата секунда под погледите на двамата си противници той изчисти излишната и взе точно тази, която му трябваше. Ще кажат, че ония са били глупаци или че това е момент на пълна глупост, когато човек толкова е отдаден на себе си, че не вижда нищо друго освен своите карти. Не зная. Само Хиената не се лови на неговите номера. Двамата се дебнат непрекъснато един друг. При нас поглеждането дори на една-единствена карта извън ония, които се раздават, се наказва най-строго, колодите се сменят по няколко пъти през време на игра, изобщо взети са всички мерки и въпреки това…
Моят ортак ми прошепва:
— Той маркира седмица спатия, аз маркирах всички спатии!
Поглеждам. Вярно. Как да не им се възхитиш на разбойниците! А моята жена тази вечер наистина се обиди. Гостувал някакъв прочут театър с някаква чудна пиеса и тя с много борба успяла да се снабди с два билета. Да, това е онзи, американски драматург Олби или Елби, или Алби, веднъж го пишат така, друг път иначе.
Та какво представлява този господин Олби, Елби, или Алби пред моя ортак и може ли някаква пиеса да ми достави това удоволствие? Бог знае каква поредица от литературни хватки, претенциозност и интересничене. Всеки подобен автор крещи: „Чуйте какво отношение имам аз към света! Чуйте каква мъдрост съм достигнал! Вижте какви поразителни истини ще ви кажа!“ Дрън, дрън, та пляс! Какво ме интересува отношението му към света и откъде това авторско нахалство да се опитва да ме шашва с нещо си…
Така или иначе жена ми сега е обидена. Театърът беше до десет часа и аз можех да гледам представлението и след това да играя, но нали трябваше двамата с моя съдружник да се уточним още веднъж. Има си хас заради това да направя някой гаф.
Изобщо с литературата съм зле. Някога четях непрекъснато, всичко. Сега съм като голям български писател — не чета никого и не се интересувам. Или, обратното, най-нахално лъжа, че съм чел нещо, което никога не съм чел. Или последното: чисто и просто преповтарям чуждо мнение. Щом като искат някакво мнение, що да не го дам! Някой път съвсем искрено съм се захващал да чета някоя по-интересна и нашумяла книга. Помня каква врява се вдигна у нас около „Пътешествие с Чарли“ на Стайнбек. Бога ми, отдавна не бяха чел по-скучна книга. Изглежда, че някои автори, като станат класици, престават да бъдат писатели. През цялото време ми лъхаше на нафталинен господин, който върви из света и възклицава: „Я виж ти, имало и други хора!“ А пък нашите писатели играят на един и същ ученически номер, все променят хората. Върви си човекът, върви си и, току — хоп, променил се, станал друг. Аз поне досега не познавам нито един човек, който така да се е променил! А пък на лъжец като мене да пробутват евтини менти! Да си кажа право, не чувствувам и никаква нужда от литературата. Стоят у дома купища книги и събуждат у мене само съжалението, че не мога да ги заложа вместо пари. Кой ще ти играе на книги!…
Тоя бай Петко пуши като комин. Вече успя да опуши цялата стаичка. Ние и тримата не пушим. Хиената — от стиснатост, моят ортак — заради спортния си режим и здравето, а аз — от оригиналност. Всичките ми приятели и познати пушат, а на мене ми е приятно, че не съм като тях.