Домакинът става да отвори прозореца. Навън е жива пролет. Софийският юни, топъл, примамлив, при това и пълнолуние. Мислех си за нашия редакционен секретар Пецо, един от малкото хора, които продължават да ме обичат и който си внушава, че ще успее да ме поправи. Как искам да го докарам тука, да присъствува на удара, да разбере, че това е наистина красиво, човек се издига и пада.
Играта продължава. Хиената започва да хленчи:
— Изпуснах вече една стотачка!
Лъже, гледа в очите всички и лъже. Загубил е най-много тридесет-четиридесет лева. Отсега нататък непрекъснато ще хленчи, това му е номерът. Хазартът е забранен и се смята за нарушение на закона. По тая причина Хиената лъже. Има си едно на ум, че може да стане среща със следовател. Тогава ще се представя за горката жертва, която мошениците са обирали. А само аз мога да кажа, че през последните няколко месеца той има печалба една твърде солидна сума.
Ние не играем с чипове, както обикновено у нас се играе, а като истински комарджии — с пари. Всеки държи парите пред себе си. Само Хиената незабавно прибира всичко в бездънните си джобове. Това също е характерно за него. Банкнотата се поема още във въздуха и моментално изчезва, просто изсмукана от пипалата му. Обратно, Този отдясно трупа парите на камара върху одеялото, точно под лявата си ръка. Нарочно, да ги виждат всички. И тъй като той почти винаги печели, камарата под лявата му ръка расте и с големината си съсипва нервите на противника. Колко пъти съм улавял тия погледи, които установяват за последен път безнадеждното преминаване на банкнотите в тази камара. Измъкване оттам почти няма. Почти, защото на Този отдясно не му достига само един процент, за да приеме, че е най-завършената личност, която съм видял през живота си. Този един процент понякога, макар и много рядко, е помрачавал ореола му на свръхмръсник. А може би тъкмо там се съдържа хазартната му страст, защото други страсти у него няма, И така той трупа парите отпред, не ги крие. Много е грижовен към всяка взета банкнота. Оправя й ъглите, изглажда я внимателно, пипа нежно, като че е женска ръка.
Аз му подражавам. Също трупам парите, пред мен, за да дразня апетитите.
За тази вечер имам специална задача. В дванадесет часа измъквам от джобовете на сакото си всички пари, които нося. Това са няколко пачки от по пет и десет лева, както са ми ги дали от банката, точно шест хиляди лева. Половината са на моя ортак. Играем и делим.
Всъщност с парите започва първата точка от нашата комбина срещу Хиената. Беше малко сложно, но се осъществи идеално. Знаехме, че тази сутрин някъде около десет часа Хиената ще бъде в спестовната каса, за да внася пари. Двамата с ортака се уговорихме така, че аз отидох по същото време в касата. Изтеглих моите три хиляди, които прибавих към трите хиляди на ортака. Всичките пари разположих върху масата в средата на касата и започнах бавно да ги броя. Още на втората пачка хиената се зададе, веднага ме видя (може ли той да не види къде има пари) и се присламчи до мене.
— За какво ги теглиш? — попита ме, като гледаше не мене, а парите.
— Да се намират! — Продължавах да броя.
— Сигурно си имаш доста парици? — Съзерцаваше банкнотите.
— Имам си, а ти нямаш ли си? — отвърнах.
— Хм! — Той се почеса по главата. — Играя ти една двойка!
— Може! — Продължавах да броя. — Довечера след редовната игра!
— Ще ги донесеш ли? — попита ме той, малко зачуден.
— Ако искаш! Еклере! — отвърнах, което означаваше, че можем да играем и двойка покер, но само в брой, като преди играта той покаже толкова пари, колкото ще покажа аз.
— Добре! — каза решително Хиената. — И аз ще се подплатя!
Налапа въдицата като най-баламската риба. Сега неговите пачки са във вътрешния му джоб, оттук ги виждам и ми е ясно как ще дойдат при моите. До двойка покер няма да се стигне, защото той няма да има повече пари.
Нареждат пачките отпред. Лицето на Хиената просветва. Бай Петко ме поглежда изумен.
— Хей, какво правите вие бе! — Той е сепнат и уплашен.
— За авторитет! — отвръщам аз и поглеждам купчинката.
— Ах, как ще ги цуцна! — шегува се моят ортак. Хиената гледа замечтано в купчината. Никаква друга картина, никаква природа или женски прелести не могат да родят у него този поглед. Това е предвкусване на радостта, той е готов да преглътне слюнките си. Не издържам и го питам:
— За какво са ти толкова пари?
Отговаря по възможно най-тъпия начин:
— Ти ги дай, пък аз знам какво да ги правя! Поглеждам към моя съдружник. Иска ми се по-бърже да разчекнем таралежното лице на Хиената. Наистина, прилича на таралеж, с тия щръкнали рижави коси, с тясното челце и огромно тяло. Той е само тридесет и три годишен, а е дебел и флегматичен. Разплул се е от непрекъсната игра на покер.