— Виждали сме как превръщат хората във водни гущери — обади се единият.
— Да, и след това ги давят.
— Да, и дигат шумотевици.
— Да-а.
— Трябва да го обсъдим. Искаме да ни се плати допълнително за вещиците.
— Щото, видите ли, тя може всичко да направи от нас. Ами ако вземе да се окаже дърта грозница?
— Я не се правете на глупаци! — викна им дукесата. — Вещиците не правят подобни работи. Всичко това са само приказки да плашат хората.
Стражът поклати глава.
— На мене ми се видя съвсем убедително.
— Разбира се, че беше убедително, нали е направено, за да… — започна дукесата. След това въздъхна и измъкна копието от ръката на пазача. — Сега ще ти покажа имат ли сила вещиците — каза и запрати копието в лицето на Баба.
Ръката на Баба се стрелна по-бърза от змийско ухапване и сграбчи копието зад острието.
— Е, щом опряхме до това…
— Не ме плашите, чародейки! — извика дукесата.
Баба се втренчи за секунда в очите й. Изсумтя от изненада.
— Вярно. Наистина не те плашим.
— Ти какво, смяташ, че не съм ви изучила ли? Вашето вещерство е единствено преструвки и илюзии, с които заблуждавате убогите умове. И не ме тревожи. Направи ми най-злото, на което си способна.
Баба я изучаваше с поглед.
— Най-лошото? — след миг попита тя. Маграт и Леля предпазливо се отместиха от пътя й.
Дукесата се изсмя.
— Умна си. Признавам ти го. И бърза. Хайде, вещице. Призови краставите си жаби и демоните си, аз ще им…
Тя спря, започна да отваря и затваря уста, но от нея не излизаше никакъв звук. Устните й се разтеглиха в пристъп на паника, очите й се фокусираха отвъд Баба, отвъд света, към нещо друго. Кокалестата й ръка се стрелна към устата и тя нададе кратък хленчещ звук. Замръзна като заек, съзрял невестулка и осъзнал, че това е последната невестулка, която вижда в живота си.
— Какво й стори? — попита Маграт, която първа се осмели да заговори. Баба самодоволно изсумтя.
— Главознание — отвърна и подсмръкна отново. — Не ти трябва магията на Черната Алис за нея.
— Да, де, обаче какво й направи?
— Никой не може да стане такъв като нея, ако не изгражда стени вътре в главата си — обясни Баба. — Аз просто ги съборих. Всеки писък. Всяка молба за пощада. Всяка вина. Всяко бодване на съвестта. Всичко наведнъж. Има един малък трик за това. — Усмихна се снизходително на Маграт. — Някой ден, ако искаш, ще те науча.
Маграт обмисли чутото:
— Ужасно!
— Ни най-малко — отвърна Баба. — Всеки би искал да научи повече за истинското си аз. Ето, тя научава.
— Понякога човек трябва да е благ, за да бъде жесток — кимна Леля Ог с одобрение.
— Струва ми се, че това е най-лошото нещо, което може да сполети някого — каза Маграт, докато дукесата се олюляваше напред-назад.
— За бога, момиче, използвай въображението си — възрази Баба. — Има къде по-лоши неща. Игли под ноктите например. Ония работи с клещите.
— Нажежен до червено нож в задния отвор — додаде Леля. — Напред с дръжката, така че да си прережеш пръстите, ако се опиташ да го извадиш…
— Това е просто най-лошото, на което съм способна аз — превзето обобщи Баба Вихронрав. — И всичко е честно и почтено. От вещиците се очаква да постъпват по такъв начин, знаеш. Нямаме нужда от нито едно от онези драматични из пълнения. Повечето магия става в главата. Затова се нарича главознание. А сега, ако…
От устните на дукесата се отрони звук, подобен на скъсана тръба за газ. Тя отметна рязко глава назад. Отвори очи, примигна и спря погледа си върху Баба. Чиста омраза изкривяваше чертите й.
— Стража! Не ви ли наредих да я заловите?
На Баба й увисна ченето.
— Какво? — сепна се тя. — Но… но нали ти показах истинското ти аз…
— Е, и какво, очаква се да се разстроя от това ли? — Докато войниците срамежливо хващаха ръцете на Баба, дукесата притисна лице до лицето й, а извънмерните й вежди се сключиха в V от тържествуваща омраза. — Очаква се да се въргалям по пода ли? Е, хубаво, старице, видях какво точно представлявам, ясно ли ти е, и се гордея със себе си! Бих повторила всичко, само че по-дълго и по-нажежено! Доставяше ми удоволствие и го правех, защото така исках! — И се тупна по мощния гръден кош. — Вие, втрещени идиоти! — викна. — Всички вие сте слабаци. Наистина ли си мислехте, че хората дълбоко в себе си са добри, а?
Тълпата на сцената отстъпи под напора на нейния триумф.
— Е, хубаво, погледнах дълбоко в себе си. Зная какво движи хората. Страхът. Чистият, животински страх. Сред вас няма ни един, който да не се бои от мене, мога да ви накарам да се подмокрите от страх, а сега ще отведа…