Добре, но тя ще се върне. Цял голям свят я очакваше там, навън, а тя знае как да дърпа конците на хората така, че да ги кара да правят това, което иска. Няма да се занимава със съпрузи тоя път. Слабак! Той беше най-лошият от всичките, нямаше кураж да се покаже толкова зъл, колкото тя знаеше, че е вътре в себе си.
Тя тежко се стовари върху мъха, спря, колкото да си поеме дъх, и след това с нож в ръка се плъзна покрай крепостните стени и потъна в гората.
Ще премине през гората целия път до далечната граница. Там ще преплува реката или дори може да построи сал. До сутринта ще е прекалено далеч, за да я открият, макар да се съмняваше, че някой ще тръгне да я търси.
Слабаци!
Закрачи с изненадваща скорост през гората. В края на краищата тук имаше пътеки, широки колкото да премине каруца, а тя имаше доста добър усет за посоката. Освен това единственото, което трябваше да направи, е да се спуска към низините. Ако намери клисурата, след това й остава само да следва реката.
После обаче сякаш изникнаха прекалено много дървета. Пътеката все още се виждаше, пък и водеше в приблизително правилната посока, но дърветата от двете й страни бяха израснали сякаш доста по-нагъсто, отколкото би очаквал човек, а когато се опита да се върне назад, зад гърба й вече нямаше пътека. Дукесата току се обръщаше, защото почти очакваше да зърне как дърветата се преместват, обаче те стоически не мърдаха, здраво вкоренени в мъха.
Тя не можеше да почувства вятъра, но усещаше въздишките му в короните на дърветата.
— Добре — заяви полугласно. — Хубаво. Така или иначе продължавам. Искам да продължа. Но ще се върна.
В този момент пътеката я изведе на поляна, която не е била там вчера и нямаше да бъде там утре. Поляна, из която, огрени от лунната светлина, проблясваха дузини рога, остри зъби и неравни редици светещи очи. Събрани заедно, слабаците представляват окаяна гледка, но дукесата започна да осъзнава, че събрани на едно място, силните могат да се окажат сериозен проблем.
За няколко мига настъпи абсолютна тишина, нарушавана единствено от задъхано дишане. Сетне дукесата се ухили, вдигна ножа и нападна струпалото се множество.
Предните редици на скупчените същества се разтвориха под тежестта й, след което отново се затвориха. Дори зайците.
Кралството въздъхна с облекчение.
В сенките под върховете могъщият нощен хор на природата утихна. Щурците спряха да цвъртят, кукумявките се закачулиха в мълчание, а вълците си имаха други задачи.
Сред скалите ехтеше песен. Тя резонираше във високите закътани урви и предизвикваше миниатюрни лавини. Усилваше се като през фуния из тайните тунели под глетчерите, като губеше всичкия си смисъл, докато звънтеше между ледените им стени.
За да разберем за какво в Действителност се говори в песента, трябва да се върнем по целия път надолу към гаснещия огън до побития камък, където кръстосаните вълни на блъскащото се ехо се фокусираха в дребна възрастна жена, размахваща празна бутилка. — …охлювът бавно пълзи, но таралежът…
— На дъното на бутилката като че е по-вкусно, а? — опита се да надвика песента Маграт.
— Вярно — съгласи се Баба и пресуши чашата си.
— Има ли още?
— Гита май изпи останалото, ако съдя по звука.
Те бяха насядали върху чупливите стъбълца на изтравничето и съзерцаваха луната.
— Е, имаме си крал, значи — обобщи Баба. — И всичко свърши.
— Благодарение на Леля и на теб — отвърна Маграт и хълцукна.
— Защо?
— Никой нямаше да хване вяра на мен, ако бях почнала да им обяснявам.
— Само защото ни попитаха — вметна Баба.
— Да, но всички знаят, че вещиците не лъжат и това е важното. Имам предвид, всеки можеше да види, че двамата толкова си приличат, но то би могло да е и просто съвпадение. Разбираш ли —
Маграт се изчерви, — погледнах какво значи droit de seigneur. Старата Уимпър имаше тълковен речник.
Леля Ог спря да пее.
— Да — каза Баба Вихронрав. — Ясно.
Маграт се почувства неудобно.
— Вие нали казахте истината? — подозрително попита тя. — Те наистина ли еа братя?
— О, да — отговори Гита Ог. — Определено. Аз акуширах на майка му, когато се раждаше твоят… когато се раждаше новият крал. И на кралицата, когато младият Томджон се роди и тя ми довери кой е бащата.