Установи, че е почти ядосан на дърветата. Това, което би било на място в момента, щеше да е един як бунт. Можеше да излезе на бял кон от замъка, да обеси тоя-оня и така щеше да създаде съзидателно напрежение, което е толкова важно за нормалното развитие на държавата. Долу, в равнините, ако човек ритнеше някого, оня му отвръщаше с ритник. Тук, горе, ритнеш ли някого, той ще се отмести встрани и ще чака търпеливо кракът ти да се подхлъзне. Е, как да влезе в историята, като управлява подобни хора? Ами че тях не можеш да ги потискаш повече, отколкото би потиснал матрака си.
Той беше повишил данъците и беше изпепелил няколко села просто от принципни съображения, за да покаже на хората с кого си имат работа. Но май не постигна нужния ефект.
И освен това се появиха тия вещици. Те като че го преследваха.
— Шуте!
Шутът, който кротко дремеше зад трона, се събуди ужасен.
— Да!
Приближи се насам.
Шутът нещастно зазвъня.
— Кажи ми, Шуте, тук винаги ли вали?
— Божке, чиче…
— Просто ми отговори на въпроса — прекъсна го лорд Фелмет, като демонстрира желязно търпение.
— Понякога спира, сър. За да направи място на снега. А понякога имаме ужасни мъгли, направо оргулозни — отговори Шутът.
— Оргулозни ли?
Шутът не можа да се спре. Ужасените му уши чуха устата му да произнася:
— Плътни, милорд. Идва от латинското orgulum, което означава супа или бульон.
Но дукът не слушаше. Опитът му сочеше, че вслушването в бъбривци из средите на прислугата най-често е губене на време.
— Отегчен съм, Шуте.
— Нека да ви позабавлявам, милорд, с множество весели закачки и леки шеги.
— Давай.
Шутът облиза сухите си устни. В действителност той не очакваше подобен отговор. Крал Верънс оставаше доволен дори само като го подритнеше или го замереше с бутилка по главата. Като всеки истински крал.
Аз чакам. Хайде де, разсмей ме.
Шутът най-сетне се престраши.
— Как да направим тъй, месир — започна той с треперлив гласец, — че трикракото магаре да заприлича на газена лампа?
Дукът се намръщи. Шутът усети, че ще бъде по-добре да не изчака отговора.
— Ами, понеже защото трябва да го залеем с газ — обясни той. И после, понеже това си беше част от шегата, тупна леко лорд Фелмет с балончето-свирка и дрънна един акорд на мандолината.
Показалецът на дука се плъзгаше по дърворезбата върху страничната облегалка на трона.
— Да? И после какво става?
— Това, ъм, беше, така да се каже, всичко — отговори Шутът и прибави: — Дядо ми я смяташе за една от най-добрите.
— Допускам, че той я е разказвал по друг начин — коментира дукът и се изправи. — Сбери ловджиите ми. Мисля, че ще изляза малко на лов. И ти можеш да дойдеш.
— Но аз не мога да яздя, милорд!
Лорд Фелмет се усмихна за пръв път за цялата сутрин.
— Превъзходно! — възкликна. — Тогава ще ти дадем кон, който не може да бъде обязден. Ха. Ха.
Той погледна надолу към бинтовете си. А след това, каза на себе си, че ще поиска от оръжейника да му изпрати метална пила.
Измина година. Дните спокойно отминаваха един подир друг. Преди много време, в самото начало на мултивселената, те се бяха опитали да отминават всичките едновременно, но нещо не се беше получило.
Томджон седеше под паянтовата маса на Хуел и наблюдаваше как баща му се разхожда напред-назад между каруците, ръкомаха и говори. Витолър винаги махаше с ръце, докато говореше. Ако му ги вържеха зад гърба, вероятно би онемял на мига.
— Добре тогава — тъкмо казваше той. — А какво ще кажеш за „Невестите на краля“?
— Това го правихме миналата година — обади се Хуел.
— Хубаво, де. Тогава ще изиграем „Мало, Клачианският тиранин“.
Ларинксът на Витолър гладко смени предавките и гласът му се превърна в огромно търкалящо се нещо, дето разтриса стъклата на прозорците на средно голям градски площад. — „С кръв аз дойдох, чрез кръв господствам, че никой да не смей тез стени окървавени да…“
— Тая я играхме по-миналата година — спокойно отбеляза Хуел. — Но тъй или иначе, на хората до гуша им е дошло от крале. На тях им се иска да се посмеят малко.
— Не може да им е дошло до гуша от моите крале — възрази Витолър. — Скъпи ми момко, хората не идват на театър, за да се веселят, те идват, за да натрупат Опит, да се Поучат, да се Дивят…