Баба приседна сковано, същински щръкнал прът на благоприличието.
— Няма да се задържаме дълго. — Тя хвърли поглед на Маграт, която тъкмо опитваше на вкус съдържанието на купа с фъстъци. — Виждам, че си заета. Просто се чудехме дали случайно не си забелязала нещо — каквото и да е. Тази нощ. Преди съвсем малко.
Леля Ог сбърчи чело.
— На голямото на нашия Дарън му стана зле. Ама то защото пи много от бирата на баща си.
— Освен ако не е било изключително болно — започна Баба, — се съмнявам, че съм усетила точно него. — Тя изписа във въздуха сложен окултен символ, който Леля напълно пренебрегна.
— Някой се опита да танцува върху масата — продължи Леля. — И падна в тиквения пудинг на нашта Рийт. Добре се посмяхме.
Баба вдигна вежди и докосна многозначително носа си с показалец.
— Загатвах за явления от по-различно естество — мрачно намекна тя.
Леля Ог се вторачи в нея.
— Да не ти влезе нещо в окото, Есме? — опита се да разгадае жеста тя.
Баба Вихронрав въздъхна.
— Назрява изключително обезпокоително развитие на магически тенденции — високо произне се тя.
Стаята утихна. Всички се взряха във вещиците, освен голямото на Дарън, което се възползва от възможността да поднови алкохолните си експерименти. После също тъй бързо, както бяха секнали, няколко десетки разговора включиха едновременно на скорост.
— Имах предвид, че би било добре да отидем да поприказваме някъде на спокойствие, — каза Баба, когато околната глъчка ги връхлетя отново.
Озоваха се в пералнята, където Баба се опита да опише съществото, което беше почувствала.
— То се намира някъде отвън, в планините и високо в горите — обясни тя. — И е много голямо.
— На мене ми изглеждаше сякаш търси някого — допълни Маграт. — Заприлича ми на голямо куче. Нали разбирате, което се е загубило. Уплашено.
Баба обмисли това. Като се замисли човек…
— Да. Нещо подобно. Голямо куче.
— Разтревожено — вмъкна Маграт.
— Търсещо — прибави Баба.
— И започва да се ядосва! — възкликна Маграт.
— Да — потвърди Баба и се втренчи немигащо в Леля Ог.
— Може да е било трол — допусна Леля. — Оставих си бирата в стаята — добави тя укорно.
— Зная как изглежда съзнанието на един трол, Гита — възрази Баба.
Тя не изплю ядосано думите. Всъщност съмнението у Леля Ог бе посято именно от кроткия глас, с който ги произнесе.
— Казват, че към Главината се срещали изключително едри тролове — бавно отговори тя. — И ледени великани, и големи космати кажи го де, дето живеят нагоре от границата на вечните ледове. Но ти явно нямаш предвид нищо такова. — Не. — О!
Маграт потръпна. После си помисли, че една вещица трябва да има абсолютен контрол върху своето тяло и гъшата кожа под тънката й рокля е само предмет на нейното въображение. Проблемът бе, че тя имаше страхотно въображение.
Леля Ог въздъхна.
— Е, тогава е по-добре да хвърлим едно око — каза тя и отмести капака на големия меден котел.
Леля никога не използваше пералнята си, защото снахите й я перяха — сиволико племе от покорни жени, чиито имена тя така и не успяваше да запомни. Затова с времето помещението се бе превърнало в склад за сбръчкани картофи и прорасъл лук, загорели тенджери и буркани ферментирал мармалад. Никой не бе наклаждал огън под котела през последните десетина години. Тухлите отдолу се ронеха, дребна папрат растеше около огнището. Водата под похлупака беше мастилено-черна и според слуховете — бездънна. Внуците на семейство Ог биваха насърчавани да вярват, че чудовища от зората на времето населяват глъбините й, защото Леля смяташе, че разумно количество трепети и безсмислен ужас са едни от основните съставки на магията на детството.
През лятото използваше котела да изстудява бира в него.
— Това ще свърши работа. Сега трябва да се хванем за ръце. А ти, Маграт, провери дали вратата е здраво залостена.
— Какво смяташ да правиш? — попита Баба. След като се намираха на територията на Леля, изборът беше единствено в нейните ръце.
— Винаги съм казвала, че човек не може да сбърка с едно добро Призоваване — обясни Леля. — Не съм го правила от години.
Баба Вихронрав се намръщи, а Маграт се възпротиви:
— О, няма как. Не и тук. Трябват ни котле и магически меч. И октограма. И освен това магически билки… такива работи.
Баба и Леля размениха погледи.
— Тя не е виновна — обясни Баба. — Това е от всичките книги, дето ги чете. — Тя се обърна към Маграт: — Нямаме нужда от никое от тия неща. Използва се единствено главознание. — Тя огледа древната пералня. — Човек трябва да работи с каквото има подръка.