Тя пристъпи пред него.
— Вие ли сте туй, госпойце Маграт? — попита Шон, като повдигна тенекето, което закриваше очите му. — Всичко стана заради мама!
— Какво й се е случило?
— Той я затвори! Каза, че отивала да го отрови! А аз не можах да сляза долу в тъмницата да я видя, защото беше пълно със стражи! Казаха, че била окована… — Шон сбърчи чело, — …а туй значи, че нещо ужасно има да се случва. Знаете каква става мама, когато изгуби търпение. Почне ли се, край няма…
— Ти накъде си тръгнал? — настоятелно попита Маграт.
— Да викна нашия Джейсън и нашия Уейн, и нашия Дарън, и нашия…
— Я чакай малко.
— Ох, ама госпойце Маграт, ами ако вземат да я измъчват? Знаете какъв език вади, когато е ядосана…
— Чакай! Мисля — прекъсна го Маграт.
— Той си е поставил собствени телохранители на вратите и навсякъде…
— Виж сега, Шон, можеш ли да млъкнеш поне за минутка?
— Нашият Джейсън, като научи, ще му даде на дука да се разбере, госпойце. Той тъй и тъй казва, че вече му било време.
Джейсън на Леля Ог беше млад мъж с телосложение и, както Маграт подозираше, с интелект на стадо биволи. Но колкото и да бе дебелокож, надали би устоял на рой прецизно насочени стрели.
— Не му казвай все още — замислено произнесе тя. — Може би има и друг начин…
— Ще отида да намеря Баба Вихронрав тогава, а, госпойце? — попита Шон, като нервно подрипваше от крак на крак. — Тя ще знае какво да прави, нали е вещица.
Маграт замръзна абсолютно неподвижно. Преди малко си беше мислила, че е ядосана, но сега вече беше направо вбесена. Беше й студено, беше гладна, а този мъж тука… Преди време, чу мислите си тя, би избухнала в сълзи в такъв момент.
— Оп-пала — възкликна Шон. — Ух! Не исках да кажа това. Оп-па. Хм… — Той отстъпи.
— Ако случайно срещнеш Баба Вихронрав — започна бавно Маграт с тембър, който би гравирал думите й върху стъкло, — можеш да й кажеш, че ще се погрижа за проблема. А сега се омитай, преди да съм те превърнала в крастава жаба. Ти тъй и тъй си приличаш на жаба.
Тя се обърна, подхвана полите на роклята си и се затича като луда към колибата си.
Сякаш природата бе създала лорд Фелмет да злорадства. Много беше добър в този спорт.
— Е, удобничко ли ти е тука? — поинтересува се той.
Леля Ог обмисли въпроса.
— Имаш предвид, като изключим веригите ли?
— Глух съм за нечистите ти словоизлияния — обяви дукът. — Презрял съм лъжовните ти примамки. И трябва да те предупредя, че сега ще бъдеш изтезавана.
Това като че не предизвика очаквания ефект. Леля оглеждаше тъмницата с небрежното любопитство на минаващ турист.
— И след това ще бъдеш изгорена — допълни дукесата.
— Окей — отговори Леля.
— Окей ли?
— Ами тука долу си е направо кучешки студ. Какво е онова голямото, гардеробестото нещо с остриетата там?
Дукът се разтрепери.
— А-ха! — възкликна той. — Започна да загряваш, а? Това, любезна ми госпожо, е Желязната девица. Последна мода. И нищо чудно да се озовеш…
— Мога ли да вляза да я погледна отвътре?
— Молитвите ти срещат оглушал… — гласът на дука заглъхна постепенно. Тикът му пак се появи.
Дукесата се наведе надолу, докато едрото й червендалесто лице не се доближи на една педя от носа на Леля.
— Безхаберието явно ти доставя удоволствие — просъска тя, — но скоро ще се смееш с обратната страна на лицето си!
— Ама то си има само една страна — посочи очевидното Леля.
Дукесата прокара гальовно пръст по ръба на тавата с инструменти.
Ще видим ние тази работа.
Тя измъкна чифт клещи.
— Не си и помисляй, че някой от твоите хора ще ти се притече на помощ — добави дукът, който въпреки студа се потеше. — Ние и само ние държим ключа от тъмницата. Ха-ха. Ще станеш за назидание на всички ония, които дръзват да разпространяват зловредни слухове за мен. Не се опитвай да се изкарваш невинна! Аз чувам гласовете, непрекъснато ги чувам, лъжовни…
Дукесата свирепо го стисна за лакътя.
— Достатъчно — гракна тя. — Идвай, Лионел. Ще я оставим да помисли известно време върху съдбата си. — …лицата… злонамерени лъжи… аз не бях там, а той въпреки това падна… овесената ми каша, винаги пресолена… — не спираше да мърмори дукът, като се олюляваше.
Вратата се затръшна зад двамината. Разнесе се звук от прещракване на ключалки и тътен на наместени резета.
Леля остана сама в мрака. Примигващата факла високо горе на стената само правеше околния мрак да изглежда още по-чужд. Странни метални форми, създадени с цел не по-възвишена от изпробване на устойчивостта на човешките тела, хвърляха неприятни сенки наоколо. Леля Ог се размърда в оковите си.