Изработена някога от черно кадифе, сега беше просто черна. Грижливо и бавно я закопча с помощта на потъмняла сребърна брошка.
Ни самурай, ни рицар, тръгнал на кръстоносен поход, са се обличали някога с тъй строга церемония.
Най-накрая Баба приглади дрехите си, огледа тъмното си отражение в огледалото, пусна тънка одобрителна усмивчица и излезе през задната врата.
Усещането за надвиснала заплаха само леко се поразсея, докато тичаше напред-назад из задния двор, за да подкара метлата.
Маграт също се оглеждаше в огледалото.
Изрови отнякъде сепващо зелена рокля, скроена едновременно да прилепва по тялото и да разкрива прелестите му, и би било точно тъй, ако имаше нещо, по което платът да прилепне или което да се разкрие. Затова натъпка два навити чорапа в пазвата си, опитвайки се да прикрие по-очевидните липси. Помъчи се също тъй да направи заклинание на косата си, която обаче беше естествено устойчива на магия и оригиналната й форма започваше да личи (глухарче към два следобед.)
Опита и с малко грим. Начинанието не бе безспорен успех. Липсваше й практика най-малкото. Започваше вече да се безпокои дали не бе попрекалила със сенките за очи.
Шията, пръстите и ръцете й бяха обсипани със сребро, достатъчно за изработване на сервиз за вечеря с дванайсет блюда, а върху всичко бе наметнала черна пелерина, обточена с червена коприна.
При подходящо осветление и внимателно подбрана гледна точка Маграт не беше непривлекателна. Дали всичките тези приготовления допринесоха с нещо за външния й вид, е спорно, но тънък пласт увереност обгърна пърхащото й сърце.
Тя се поизпъчи и се завъртя да се огледа от едната и от другата страна. Гроздовете амулети, магични бижута и окултни гривни по различни части от тялото й дрънкаха едновременно. Врагът би трябвало да бъде не само сляп, а отгоре на това и глух, за да не разбере, че се приближава вещица.
Маграт се надвеси над работната си маса, за да огледа своите Пособия в Занаята, както гордо ги назоваваше в отсъствие на Баба. Притежаваше нож с бяла дръжка, който се използваше за изготвянето на магически смески. Имаше и нож с черна дръжка, използваше го в самите магични заклинания. Маграт бе гравирала толкова много руни по дръжката му, че тя всеки момент можеше да се разпадне на две. Те без съмнение бяха много могъщи, но…
Маграт със съжаление поклати глава, приближи се до кухненския шкаф и измъкна оттам ножа за хляб. Нещо й подсказваше, че в такова време добрият остър кухненски нож е най-добрият приятел, който едно момиче би могло да открие.
— Виждам, виждам с малкото си оченце — каза Леля Ог — нещо, на което името му започва с „П“.
Призракът на краля отегчено обходи с поглед килията.
— Пирони — предположи той.
— Не.
— Пила?
— Туй е хубаво име. Какво е?
— Нещо като отвертка, но за изтръгване на самопризнания. Ето, виж я — показа кралят.
— Не, не е това.
— Задушаваща помпа? — попита той отчаяно.
— Това е със „З“, да не говорим, че понятие си нямам какво представлява.
Кралят услужливо посочи подноса с инструментите и обясни устройството й.
— Определено не — категорично заяви Леля.
— Пушещите ботущи на плача? — пробва кралят.
— Нещо ми изглеждаш доста добър в тези именца, а? — остро го прекъсна Леля. — Сигурен ли си, че не си ги ползвал приживе?
— Абсолютно, Лельо! — отговори призракът.
— Момченцата, дето лъжат, отиват на много лошо място — предупреди го Леля.
— Лейди Фелмет инсталира собственоръчно повечето от тях, кълна се — отчаяно извика кралят. Той усещаше позициите си нестабилни дори и без неприятни места, за които да се тревожи.
Леля подсмръкна.
— Добре тогава — омекна леко тя. — Беше „пинсети“.
— Ама пинсетите са просто другото име на п… — започна кралят, но спря навреме.
Приживе той не се боеше ни от човек, ни от звяр, нито от двете заедно, но гласът на Леля събуждаше у него спомени за класната и за детската стая, за строгите заповеди, давани от строги дами, облечени в дълги рокли, и за храната — повече сивкава и кафеникава, която изглеждаше абсолютно несмилаема навремето, но в момента му се струваше недостижима амброзия.
— Пет точки за мене, значи — щастливо обяви Леля.
— Скоро ще се върнат. Сигурна ли си, че всичко ще бъде наред?
— Дори и да не съм, с какво именно би могъл да помогнеш?
Разнесе се звук на отместващо се резе.
Пред замъка вече се бе насъбрал народ, когато метлата на Баба колебливо се сниши и кацна на земята. Всички притихнаха. Щом закрачи между хората, тълпата се разтвори да я пропусне. Носеше кошница ябълки под мишница.