— Почти не разкъсва кожата — включи се племенникът. — И освен това е с крайник по избор на клиента.
— Струва ми се, че се радвам на качествени услуги в тази сфера — гладко отклони предложението Томджон.
— О, добре тогава. Ами да тръгваме в такъв случай Няма проблеми.
— Остава обаче висящ — продължи Томджон, когато крадците понечиха да си тръгнат — единствено въпросът с адвокатската такса.
Деликатната сивота на остатъка от нощта отплува над Анкх-Морпорк. Томджон и Хуел се бяха настанили от двата края на масата в квартирата си и брояха. — Значи докарах печалба от три сребърни долара и осемнайсет медни гроша — обяви Томджон.
— Беше невероятен! — възкликна Шутът. — Искам да кажа, особено удивително беше как се съгласиха да изтичат до вкъщи и да донесат още малко пари, след като им дръпна речта за човешките права. — Той ръсна още малко отвара върху контузената си глава. — А най-малкият даже се просълзи — додаде. — Удивително.
— А, ще му мине — обясни Хуел.
— Ти да не би да си джудже?
Хуел не откри начин да отрече очевидното.
— Е, и аз мога да позная, че си шут — отговори.
— Да. Заради камбанките, нали? — отпаднало попита Шутът, докато разтриваше ребрата си.
— Да, и заради камбанките.
Томджон направи гримаса и срита Хуел под масата.
— Ами-и, много съм ви задължен, значи. — Шутът се изправи и потръпна болезнено. — Иска ми се някак да изразя признателността си — прибави. — Дали наблизо няма някоя отворена таверна?
Томджон пристъпи към него и двамата се загледаха през прозореца. Посочи надолу по продължението на улицата.
— Виждаш ли ония табели на таверни? — попита.
— Да. Боже! Стотици са.
— Именно. Сега виждаш ли оная там, синьо-бялата, откъм края?
— Да. Да, струва ми се.
— Е, доколкото ми е известно, тя е единствената, която някога е била затваряна тъдява.
— Тогава, моля, позволете ми да ви предложа по едно питие. Туй е най-малкото, което мога да направя — нервно произнесе Шутът. — А и съм сигурен, че малкото ни приятелче си умира да излочи някоя бира.
Хуел сграбчи ръба на масата и отвори уста, за да изреве.
И се спря.
Втренчи се в двамата мъже пред себе си. Ченето му увисна.
Той го хлопна шумно.
— Какво стана? — попита Томджон.
Хуел отмести поглед. Прекарал беше дълга нощ.
— А-а, просто игра на светлината — промърмори. — Едно питие ще ми дойде добре. — И прибави: — Да се поналочим.
„Що ли пък не — си каза наум, — защо пък се противя толкоз?“
— Даже ще си наваксам с пеенето — каза на глас.
— К’ва беше следваш-ш-тата дума? — Зл’то.Мисля. — А.
Хуел несигурно надникна в чашата си. Едно нещо можеше да се каже със сигурност за пиянството и то беше, че спираше потока на вдъхновението.
— И изпусна едно „злато“ — забеляза той.
— Къде т’ва? — попита Томджон. Той бе нахлупил шапката на Шута.
Хуел обмисли въпроса.
— Ми като че ли — съсредоточи се той — беше между „злато“ и „злато“. И освен това… — Надникна отново в чашата си. Тя беше празна — каква ужасяваща гледка. — И освен туй — опита отначало, сетне се предаде и каза: — И освен туй искам още едно.
— Аз ще го викна тоя път — заяви Шутът. — Ха-хаха. Аз ще квикна. Хахаха. — Опита се да се изправи и си дрънна главата в тавана.
В тъмнината на бара дузина ръце стиснаха здраво секирите. Тази част от Хуел, която беше все още трезва и беше отвратена да види останалата част пияна, го насили да махне умиротворително с ръка към свъсените вежди, фиксирали го от мрака.
— Сичко е наред — обясни на бара като цяло той. — Не го говори насериозно. Той е ’ного смешен кажи го де, идиот. Шут. ’Ного смешен Шут, чак от, кажи го де, онуй място.
— Ланкър — отговори Шутът и тежко седна върху бара.
— Точно. Отдалече идва, чак от онуй място, кажи го де, звучи като болест по краката. Затуй не знае как да се държи. Не е виждал много джуджета. — Хахаха, — продължи Шутът, като сграбчи с ръце главата си. — Нямаме много джуджета по наште места. Направо дребна работа.
Някой потупа Хуел по рамото. Той се извърна към гранитно космато лице под железен шлем. Въпросното джудже многозначително подхвърляше и улавяше секирата си.
— Добре е да обясниш на приятелчето си, че не бива да бъде чак толкоз забавен — предложи то. — Щото инак ще отиде да забавлява демоните адови!