Беше, както Хуел би отбелязал в режисьорските си бележки, „по-късно същия ден“. Тътенът на строящия се „Дискъ“ се носеше откъм зачатъците на скелето му, удряше като с топор по главата на Хуел и отминаваше нататък.
Със сигурност си спомняше пиенето. И джуджетата се надпреварваха да поръчват още и още, след като Томджон демонстрира своите превъплъщения. После се преместиха в друг бар, за който Гръмотевичния беше чувал добри думи, сетне минаха през магазинче за клачианска храна за в къщи, но след това всичко му се размиваше…
Не го биваше особено в лоченето. Прекалено много от питието успяваше да влезе в устата му.
Ако се съдеше по вкуса, останал в нея, някое разплуто нощно създанийце също беше попаднало там.
— Ще можеш ли да го направиш? — попита Витолър.
Хуел примлясна с устни, за да се отърве от вкуса.
— Така ми се струва — намеси се Томджон. — Звучеше ми интересно, както ни го разказа. Злият крал управлява с помощта на вещиците. Виелица. Ужасяващи лесове. Битка на живот и смърт с Истинския наследник на трона. Проблясък на кинжал. Писъци, шумотевици. Злият крал умира. Доброто тържествува. Бият камбани.
— Можем да уредим и дъжд от розови листчета — включи се и Витолър. — Познавам едного, който ще ни ги даде почти без пари.
Двамата се загледаха в Хуел, който барабанеше с пръсти по бюрото си. Вниманието и на тримата се връщаше отново и отново към кесията сребро, която Шутът бе дал на Хуел. Дори сама по себе си тя съдържаше достатъчно пари, за да бъде завършен „Дискъ“. А беше станало дума, че ще има и още. Голямо дарение щяло да последва.
— Ще го направиш, нали? — примоли се Витолър.
— Определено има нещо в историйката — допусна Хуел. — Само че… просто не зная…
— Не че се опитвам да ти се налагам — започна Витолър. Трите чифта очи се плъзнаха към кесията с парите.
— Наистина изглежда малко съмнително — съгласи се и Томджон. — Искам да кажа — Шутът е достатъчно почтен. Но начинът, по който ни разказа историята… е много странен. Устата му произнася думите, но очите му говорят нещо съвсем друго. И останах с усещането, че той би искал, ако можем, да повярваме на очите му.
— От друга страна — побърза да се включи Витолър, — с какво можем да навредим? Парата е важната.
Хуел вдигна глава.
— Какво? — изстреля той.
— Казах, пиесата е важната — поправи се Витолър.
Отново се спусна тишина, с изключение на барабанящите пръсти на Хуел. Кесията със среброто сякаш ставаше все по-голяма и по-голяма, фактически взе да изпълва стаята.
— Работата е в това… — излишно високо започна Витолър.
— Така, както го виждам… — каза Хуел.
И двамата се спряха.
— Извинявай. Прекъснах те.
— Нищо важно не беше. Продължавай.
— Смятах да кажа, че след като така и така можем да си позволим да построим „Дискъ“… — проточи Хуел.
— Само покрива и сцената — отговори Витолър. — Парите няма да стигнат за повдигателния механизъм и за машината, дето спуска богове от небесата. Нито пък за въртящата се платформа, нито за вентилаторите.
— Преди сме се оправяли и без всичкото туй — възрази Хуел. — Не си ли спомняш как беше едно време? Разполагахме само с няколко греди и изрисувани чували. Но имахме жив дух. Ако ни трябваше вятър, сами си го правехме. — Той побарабани с пръсти известно време. — Естествено ще трябва да сложим машина за морски вълни. Поне някоя мъничка. Дошла ми беше идеята за кораб, който се разбива на бреговете на пустинен остров, а там…
— Съжалявам — поклати глава Витолър.
— Но напоследък имахме само пълни зали! — възкликна Томджон.
— Така е, момко. Така е. Но хората плащат с медни монети. А майсторите искат сребро. Ако искахме да сме богати хора… същества — поправи се бързо той, — трябваше да се родим дърводелци. — Витолър притеснено се размърда. — Вече дължа на трола Хризопрас повече, отколкото би трябвало.
Другите двама го фиксираха с погледи.
— Колко точно му дължиш? — попита Хуел.
— А, всичко е наред — припряно отговори Витолър. — Плащам си лихвите. Повече или по-малко.
— Да, ама какво иска той?
— Майка си и баща си.
Джуджето и момчето се вторачиха с ням ужас в него.
— Как си могъл да бъдеш толкова…
— Заради вас двамата го направих! Томджон заслужава по-добра сцена, не искам да си скапва здравето, като спи в каруца с чул, и да не знае що е дом. А ти, приятелю, ти имаш нужда да се устроиш някъде с всичките неща, които следва да си имаш, като подемни механизми и… машини за морски вълни и така нататък. Не си е живот да се юркаме по пътищата, да даваме по две представления на ден на шепа селяни и след това да ги обикаляме с шапка, какво бъдеще е това? Мислех си, че като сме намерили добро място, ще можем да направим зала с удобни седалки за благородниците, ще каним хора, дето не хвърлят картофи по сцената. Казах си — по дяволите цената. Просто ми се искаше вие двамата да…