— Не можем да допуснем това да се случи — бързо и високо произнесе Маграт. — Ако пиесата завърши, вещиците завинаги ще останат гнусни старици, намазани със зелен грим. — …които се месят в кралските дела — додаде Леля. — Нещо, което ние никога не правим, както е добре известно.
— Аз не възразявам срещу намесването изобщо — обясни Баба, подпряла брадичка на дланта си. — А срещу злото намесване.
— И срещу жестокото отношение към животните — измърмори Маграт. — И срещу всичките ония глупости за око на куче и ухо от жаба. Никой вече не използва подобни работи.
Баба Вихронрав и Леля Ог се опитаха да избягнат погледите си.
— Калпава грозница, значи! — горчиво произнесе Леля Ог.
— Вещиците просто не са такива — натърти Маграт. — Ние съществуваме в хармония с великите цикли на Природата и не причиняваме вреда никому. Затова е изключително злонамерено от тяхна страна да твърдят обратното. Трябва да напълним костите им с олово.
Двете възрастни вещици я изгледаха с нараснало уважение. Тя се изчерви, макар и не в зелено, и сведе поглед към коленете си.
— Старата Уимпър ми беше оставила рецептата — призна си тя. — Много е лесно. Просто се взима малко олово и…
— Не мисля, че би било редно да го правим — предпазливо възрази Баба след известна вътрешна борба. — Може да остави у хората погрешни впечатления.
— Но не и за дълго — замечтано произнесе Леля.
— Не, няма да тръгваме по този път — този път малко по-твърдо настоя Баба. — Така и не знаем къде ще свърши.
— Защо просто не подменим думите? — предложи Маграт. — Можем, когато се върнат на сцената, да им въздействаме тъй, че да забравят какво имат да казват, и след това да им дадем нови слова.
— Предполагам в такъв случай, че си специалистка по театралните думи, а? — саркастично попита Баба. — Трябва да са правилните думи, иначе хората ще ни заподозрат.
— Не може да е толкоз трудно — пренебрежително махна с ръка Леля. — Учила съм го. Само трябва да правиш та-там та-там та-там.
Баба обмисли този факт.
— Струва ми се, че не ще да е само това — каза накрая. — Някои от речите бяха изключително добри. Думица не им разбрах.
— Няма никакъв номер тука — настоя Леля. — Както и да е, и без това половината от тях си забравят репликите и без наша помощ. Няма да е трудно.
— А ще поставим ли нови слова в устата им? — попита Маграт.
Леля Ог кимна.
— За нови думи не зная. Можем обаче да ги накараме да забравят тези думи.
Двете се извърнаха да погледнат Баба Вихронрав. Тя вдигна рамене.
— Предполагам, че поне си струва да опитаме — отстъпи накрая.
— Неродените още вещици ще ни бъдат признателни — пламенно заяви Маграт.
— А, хубаво — отговори Баба.
— Най-сетне! Вие трите къде се бяхте дянали? Навсякъде ви търсихме!
Трите вещици се извърнаха, за да видят едно вбесено джудже, което се опитваше да се надвеси над тях.
— Ние ли? — изненада се Маграт. — Ама ние не сме в…
— Разбира се, че сте, не помниш ли, сложих ви миналата седмица. Действие второ, В подножието, край котлето. Нищо нямате да казвате. Просто символизирате окултните сили в действие. Само се опитайте да изглеждате колкото се може по-порочни. Айде, вие сте ми добри момчета. Досега се справихте много добре.
Хуел тупна Маграт по дупето.
— Много добър цвят на лицето си докарал, Уилф — окуражи я той. — Но, за бога, да беше напъхал още подплънки, не ти е правилна формата. Чудесни брадавици, Билем. Бих казал дори — продължи, като отстъпи крачка назад, — изглеждате толкова гадна група вещици, че човек не може да мечтае за повече. Много добре. Жалко за перуките. Айде сега бягайте. Завесата се вдига след минутка. Потрошете си краката, но да сте навреме там.
Той плесна звънко Маграт по задника още веднъж, като леко си контузи ръката, и забърза нататък да вика някому другиму.
Никоя от вещиците не се осмели да заговори. Маграт и Леля Ог се уловиха, че инстинктивно извръщат погледи към Баба.
Тя изсумтя. Погледна нагоре. Огледа се наоколо. Разгледа ярко осветената сцена. След това плесна с ръце така звучно, че плясъкът отекна о стените на замъка, и ги потри една в друга удовлетворено.
— Удобно — изрече мрачно. — Давайте да започваме представлението.
Леля зловещо присви очи след Хуел.
— Дано ти си строшиш крака — промърмори тя.
Хуел се настани зад кулисите и даде сигнал за вдигане на завесата. И за гръмотевица.
Тя не се състоя.
— Гръмотевица! — изсъска той с глас, който достигна до половината публика. — Действайте!
Един глас проплака иззад най-близката колона: