След това всичко отмина по същия начин, както беше дошло. Енергията изчезна в мистериозния кладенец, от който я бе измъкнал, отстъпвайки място на реалността, изпълнена с изтощение и болка.
Треперейки, Гордън се зае с възлите. Краката му бяха в кръв. Когато най-после отхлаби въжето, под кожата му сякаш плъпнаха милион яростни насекоми.
Духовете най-после си бяха отишли. Агитката бе повлечена от онази странна светлина, каквото и да представляваше тя. Гордън се чудеше дали изобщо ще се появят някога отново.
Вече се беше освободил, когато се чуха изстрели — за първи път, откакто Маклайн го бе оставил сам. Вероятно Фил Бокуто все още не е мъртъв, помисли си с надежда Гордън. Пожела му късмет.
Продължаваше да лежи върху гредата, когато към вратата на склада се понесоха стъпки. Вратата бавно се отвори и на прага застана Чарлз Безоар, втренчен в празната стая и в празното, люлеещо се въже. В очите му се четеше паника. Полковникът измъкна автоматичния си пистолет и пристъпи напред.
Гордън би предпочел да изчака, докато Безоар застане точно под него, но полковникът не беше идиот. Стреснат от внезапното подозрение, той започна да вдига очи…
Гордън скочи. Пистолетът се извъртя към него и стреля в същия момент, когато се сблъскаха.
В хормоналния устрем на битката Гордън нямаше представа къде бе ударил куршумът, чия кост изхрущя толкова силно… Двамата се търкаляха по пода, вкопчени в оръжието.
— … те убия! — изръмжа холнистът, насочил пистолета към лицето на Гордън. Гордън се метна встрани и в същия момент пламъците от барута ужилиха врата му.
— Не мърдай! — Безоар сякаш чакаше подчинение. — Само да…
Както притискаше врага си с всички сили, Гордън внезапно пусна ръката с пистолета и се отдръпна. Докато дулото се насочваше към него, той смаза с десния си юмрук долната челюст на Безоар. Плешивият холнист удари главата си в пода и тялото му изпадна в конвулсии. Пистолетът гръмна два пъти в стената.
После Безоар утихна.
Този път най-жестоката болка бе в ръката. Гордън бавно се изправи, като полусъзнателно отчете, че май беше счупил ребро.
— Никога не говори, докато се биеш — каза той на изпадналия в безсъзнание човек. — Това е лош навик.
Марси и Хедър се измъкнаха от склада и измъкнаха ножовете на Безоар. Гордън едва не ги възпря, когато видя какви са им намеренията. Искаше да им каже да спрат и да го вържат, но не го направи. Остави ги да извършат нужното и влезе в склада.
Когато очите му привикнаха с тъмнината, той видя стройна фигура, лежаща върху мръсно одеяло, постлано на пода до отсрещния ъгъл. Фигурата вдигна ръка към него и се дочу тънък глас:
— Гордън… знаех, че ще дойдеш за мен… Не е ли странно?… Сякаш… сякаш е приказка, но… но просто го знаех по някакъв начин.
Той падна на колене до умиращата жена. Бяха правени груби опити да се изчистят и превържат раните, но сплъстената коса и подгизналите от кръв дрехи скриваха повече поражения, отколкото би посмял да види.
— О, Дина! — Той извърна глава и затвори очи. Ръката й хвана неговата.
— Лошо ги ударихме, скъпи — едва произнесе тя. — Аз и другите разузнавачки… — Пристъпът на кашлица я накара да млъкне. От устата й бликна кръв и изцапа устните й.
— Не говори — каза й Гордън. — Ще се опитаме да те измъкнем оттук.
Дина се вкопчи в ризата му.
— Някак… бяха разбрали за нашия план… очакваха ни на повече от половината места, когато ги ударихме… може би някое от момичетата се е влюбило в изнасилвача си, подобно на Х-Хипермнестра11… Двете с Трейси се чудехме дали това е възможно, защото леля Сюзън разказваше, че такива неща са се случвали…
Гордън нямаше никаква представа за какво говори Дина. Тя бълнуваше. Мъчеше се да измисли нещо, какъвто и да е начин да измъкне безнадеждно ранената жена на километри през вражеските линии, преди да са се върнали Маклайн и другите холнисти.
Знаеше, че е просто невъзможно.
— Май я оплескахме, Гордън… но се опитахме! Опитахме се… — Дина поклати глава и заплака. Гордън я прегърна.
— Зная, скъпа. Зная.
Очите му също се напълниха със сълзи. През мръсотията той усети мириса й. И разбра — твърде късно — какво означаваше тя за него. Притисна я към себе си по-силно — Всичко ще се оправи. Обичам те. Аз съм тук и ще се погрижа за теб.
11
В гръцката митология — единствената от данаидите (дъщерите на Данай), която не убила съпруга си в първата брачна нощ, защото се влюбила в него. — Б.пр.