Кобилата продължи да препуска. Виковете заглъхнаха, подобно на лош спомен. Времето обещаваше да е хубаво, за първи път от цели седмици без нито един облак. Добър ден за пътуване.
Конят постепенно забави ход и спря. Гордън седеше прегърбен.
„Кой ще се погрижи…“
Думите не отзвучаваха, а пулсираха като светлинки в него.
Конят тръсна глава и изцвили, ровейки с копито земята.
„Кой…?“
— О, по дяволите! — изкрещя Гордън, обърна коня си и го пришпори обратно към Кървалис.
Уплашената тълпа от мъже и жени смълчано отстъпи назад, когато стигна до преддверието на Дома на Циклоп. Разиграният му кон танцуваше и пръхтеше под него, докато Гордън се взираше в хората.
Накрая той дръпна мушамата назад. Закопча куртката си и постави шапката на главата си. Значката блесна под лъчите на утринното слънце.
Дълбоко си пое дъх. След това започна да издава заповеди и разпореждания.
В името на оцеляването и в името на „Възстановените съединени щати“ населението на Кървалис и служителите на Циклоп се втурнаха да изпълняват.
Интерлюдия
Високо над сивите, покрити с пяна вълни, се вихреше поток от черен кехлибар. Отново идваше зима и воят на вятъра навяваше спомените за ледения студ над северния Пасифик.
Преди по-малко от двайсет обиколки около Слънцето нормалните въздушни течения бяха разбити от огромни тъмни пилони, сякаш армия разгневени вулкани бяха решили едновременно да хвърлят земята срещу небето.
Ако епизодът не беше толкова кратък, сигурно целият живот щеше да изчезне и ледът щеше да се завърне завинаги. Но дори така прашните облаци покриха Земята и изминаха седмици, преди по-големите частици да паднат обратно на повърхността под формата на мръсен дъжд. По-малките прашинки се разпръснаха във високите слоеве на стратосферата и спряха слънчевите лъчи.
Изминаха години преди отново да настъпи пролет.
Но тя дойде. Океанът, бавен и жизнен, отдели достатъчно топлина, за да спре кръга на смъртта. Над континента отново се понесоха топли, натежали от морската влага облаци. Дърветата се съживиха, а в цепнатините на разбитите пътища поникнаха жадни за живот бурени.
Въпреки всичко остана огромно количество прах, носен високо в небето от ветровете. Студът отново проникваше на отделни места и напомняше за Великия Мраз. Парата кристализираше върху праха и образуваше сложни многофасетни хексахедрони. Снежинките растяха и падаха на земята.
Упоритата зима се завърна още веднъж и се спусна над мрачния континент.
ІІІ. Цинцинат6
1.
Вихрушките извайваха от падащия сняг дяволски форми. Подобни на призраци, те сякаш се надигаха от сивите преспи и се нахвърляха срещу замръзналите дървета.
Един засипан със сняг клон се прекърши, сякаш не бе издържал тежестта на поредната мръсносива снежинка. Ехото от трясъка отекна по тесните горски пътеки като приглушен пушечен изстрел.
Снегът постепенно покриваше изцъклените очи на умрял от глад елен и запълваше вдлъбнатините между изпъкващите му ребра. Скоро следите на мястото, където животното за последен път бе ровило в безуспешно търсене на храна, изчезнаха.
Танцуващите снежинки покриваха и другите жертви и затрупваха с меки бели пластове тъмночервените петна върху стария сняг.
Скоро всички тела лежаха завити и спокойни, като че ли спяха.
Бурята бе заличила повечето от следите от битката, когато Гордън намери трупа на Трейси под тъмната сянка на побелял от снега кедър. Ледената кора бе спряла кървенето. От прерязания гръклян на нещастната млада жена вече не течеше нищо.
Той се отърси от мислите за Трейси, каквато, макар и бегло, я познаваше — енергична и смела, изпълнена с леко налудничав ентусиазъм по отношение на безнадеждната работа, с която се бе захванала. Стисна устни, когато разкъса вълнената й риза и докосна подмишницата й.
Тялото още беше топло. Всичко това се бе случило само преди няколко минути.
Гордън хвърли поглед на югозапад, накъдето в болезнено яркия блясък следите се губеха и вече изчезваха под натрупващия се сняг. До него почти безшумно се появи облечена в бяло фигура.
— Мамка му! — промълви Филип Бокуто. — Трейси беше толкова добра! Можех да се закълна, че онези изроди няма да…
— Е, успели са — рязко го прекъсна Гордън. — И то преди не повече от десет минути.
6
Римски военачалник и държавник (519?-439? г. пр.Хр.). Избран задочно за диктатор по време на войната на Рим с еквите. След края на войната отказал продължаването на пълномощията му. Един от символите за порядъчен римски гражданин. — Б.пр.