Останалите го зяпнаха.
— Ако не го намерят, ще си помислят, че сме отишли много напред и ще се откажат — обясни той. — Това е единственият ни шанс. После ще продължим.
— Никога не съм бил в Калифорния — обади се Джони и Гордън се усмихна. Откакто бяха открили, че холнистите имат и други врагове, момчето рядко говореше за нещо друго.
Идеята беше доста примамлива. Преследвачите им изобщо не биха предположили, че могат да тръгнат на юг.
Но това означаваше да прекосят реката. Освен това, ако си спомняше добре, река Салмон беше далеч оттук. Дори да успееха да се промъкнат триста километра между баронските имения, нямаше да имат време. Пролетта настъпваше и трябваше да се връщат у дома колкото може по-скоро.
— Първо ще изчакаме горе да отмине потерята — реши Гордън. — После можем да се опитаме да стигнем до Коквил.
Джони никога не позволяваше желанията му да го обсебят напълно. Той сви рамене.
— Добре тогава. Хайде да разкараме кануто. — Младежът скочи в ледената вода. Гордън го последва, като взе един здрав клон вместо кука. Водата не му се стори по-топла, отколкото първия път. Пръстите на краката му започнаха да вкочанясват.
Двамата почти стигнаха преобърнатото кану, когато Джони извика и посочи към водата.
— Пощата!
В края на водовъртежа забеляза плика, който се носеше към средата на реката.
— Не! Остави я! — изкрещя Гордън. Но Джони вече се бе хвърлил натам, без да обръща внимание на виковете му. — Върни се, глупако! Джони!
Гордън гледаше безпомощно как пакетът и момчето се мятат близо до другия бряг на реката. Право пред тях водата се втурваше надолу в ревящ водопад.
С ругатни, Гордън се хвърли в ледената вода и заплува с всички сили към тях. Течението го повлече, но в последния момент успя да се хване за някакъв надвесен над водата клон… точно навреме.
През завесата от пяна видя как приятелят му се хвърля след пакета надолу към ужасната бъркотия от каменни зъби и пръски.
— Не! — изкрещя Гордън. Гледаше как Джони и пакетът се премятат през ръба на водопада и изчезват от погледа му.
Продължи да гледа още няколко минути надолу, въпреки че очите му се замъглиха от парещите сълзи, но от ужасния водовъртеж не се показа нищо.
Най-после, когато дланите му започнаха да се хлъзгат, Гордън се отказа. Здраво стиснал клона, той се запромъква към брега, докато краката му не опряха дъното. Продължи нагоре по течението към разнебитеното кану, без да поглежда към жените, които се взираха в него с широко отворени очи.
С помощта на импровизираната кука довлече, кануто до една издатина в стената на каньона и там започна да удря по него, разбивайки малката лодка на трески.
Като хлипаше, Гордън продължи да удря водата, дълго след като и последните парчета бяха вече далеч.
16.
Прекараха деня, скрити в храстите, обрасли около един порутен бетонен бункер. Сигурно бе служил като скривалище на някой оцеленец преди Безнадеждната война, но сега от него бяха останали само развалини — разбит и ограбен, с дупки от куршуми по стените.
Преди войната Гордън беше чел, че в страната има места, пълни с подобни бункери — издигнати от хора, които чакаха краха на обществото и фантазираха какво ще правят след това. Имаше курсове по оцеляване, специални магазини… цяла индустрия работеше, за да задоволява „нуждите“, които далеч надхвърляха нуждите на обикновен планинар или пътешественик.
Някои бяха просто мечтатели или безобидни любители на оръжието. Малцина бяха последователи на Нейтън Холн и сигурно бяха изпаднали в ужас, когато фантазиите им се сбъднаха.
Когато денят настъпи, повечето самотни „оцеленци“ измряха в бункерите си. Битките и времето бяха довършили останалото. Студеният дъжд се сипеше върху бетонните блокове, докато тримата, бегълци се редуваха в почивките си.
Веднъж чуха викове и конски тропот. Заради жените Гордън направи усилие да изглежда спокоен. Постарал се бе да оставят колкото може по-малко следи, но двете му спътнички нямаха опит дори колкото разузнавачките от Армията на Уиламит. Изобщо не беше сигурен, че ще успее да заблуди най-добрите следотърсачи в света от времето на Кочийз10.
Конниците продължиха и не след дълго бегълците можеха да се отпуснат поне за малко. Гордън задряма.
Топи път нямаше сънища. Беше твърде изтощен, за да преследва духове.