Хубавицата остана да плаче за сестра си на брега, но след това тъмнокосото момиче се появи невредимо от водата, без белези и също толкова красиво. Когато мащехата ги откри, тя се разкая за действията си и всички заживяха щастливо...
- Тя жертва своя живот заради сестра си и като награда стана толкова красива отвън, колкото винаги е била отвътре - прошепна Марта, видяла, че Каролайн е заспала дълбоко. -Винаги това, което е отвътре, е от значение, нали?
- Разбира се - каза Фийби, чувствайки се странно предизвикана от тази белгийска народна приказка. Като кое момиче беше тя отвътре, тъмнокосото или русокосото?
Наблюдаваше как Марта слага детето в леглото и гаси лампата.
- Обича завесите да са дръпнати и вратата - отворена, за да вижда хълмовете сутрин -усмихна се бавачката, докато подреждаше дрехите на момичето и вдигаше играчките й от пода.
Фийби погледна встрани, осъзнала, че не би се сетила да го направи. Имаше толкова много неща, които не знаеше за всекидневните ритуали на Каролайн. Очите й се насълзиха, но не беше сигурна дали това бяха сълзи на вина, на срам, на любов или на смущение. Може би бяха всички тези чувства накуп и те я натъжаваха...
Пътуването до Глазгоу на следващия ден беше голям успех. Взеха влака - първа класа - до града и отидоха в чайната на мис Кранстън на Сошихол стрийт, за да похапнат супа и торта. Фийби обичаше да се хранят тук, сред изумителния интериор, столовете с високи облегалки, прекрасните стенописи и фантастичните прибори за хранене. Сервитьорките носеха еднакви униформи. Приличаше на театрална постановка. Неърн и Нивън Леърд не ги свърташе на едно място, но не успяха да разлеят нищо, а след това за награда Марта поведе всички към жълто-зеления трамвай. Отидоха до Горичката с фосилите, за да се възхитят на каменните дървета, после се върнаха в града на Алгил Аркейд, в бижутерията на Хендерсън, за да изберат подарък за Каролайн - хубав златен часовник с бяла кожена каишка.
- Но аз още не познавам часа, лельо Фий... Може ли да си избера гривна?
- Скоро ще се научиш - настоя Фийби, надявайки се, че Кали ще хареса скъпия подарък.
След това отидоха във филмовата къща, седнаха на една маса и изгледаха най-новия филм на Чарли Чаплин, пиха чай и хапнаха сладолед. Чаплин наистина беше добър актьор, а лицето му изглеждаше толкова тъжно, че Каролайн, седнала до Марта, от вълнение бе стиснала здраво ръката й. Фийби изведнъж изпита ревност заради близостта им.
Когато групата се върна в Далраднор, Фийби се вцепени при вида на голямата кола пред входната врата. Не беше тази, която бе поръчала от гаража, но въпреки това я позна. Двете момчета се спуснаха да разгледат лъскавото черно чудовище и шофьорът предложи да ги разходи по алеята, когато приключат с огледа. Каролайн искаше да отиде с тях, но Марта я избута в коридора.
- Време е за чай. Имаме посетител.
Фийби си пое дъх, за да се успокои, и се запита защо сър Лайънел е дошъл отново.
Нани Айбел се засуети оживено около тях.
- Чаят е сервиран в трапезарията. Иди и си измий ръцете, млада госпожице, и ела да поздравиш госта си.
Фийби влезе, като се молеше да е сам, и - слава богу - той наистина беше. Истинско облекчение. Лайънел винаги бе показвал, че изпитва съчувствие към нея, а и наближаваше не само рожденият ден на Каролайн, но и годишнината от смъртта на Артър. Защо да не потърси и той утеха във факта, че детето все повече и повече заприличва на баща си?
- Сър Лайънел, колко хубаво, че се отбихте отново. Съжалявам, че сме се разминали вчера. Както виждате, имахме тежък ден в града, но останете за рязането на тортата на Каролайн. Каролайн, тук е сър Лайънел, дошъл е да те види отново. Не е ли мило?
- Донесохте ли го? - Момичето направи реверанс и се усмихна.
- Какво да съм донесъл, млада госпожице? - попита той с престорена изненада.
- Днес е моят рожден ден - каза тя гордо. - Вече съм на седем.
- Точно така. Затова реших, че е по-добре да ти донеса нещо.
- Къде, къде е... - Малката се защура из стаята в търсене на кутията. - Аз имам часовник. Леля Фий ми го подари... Избрах го в магазина.
Тя протегна ръка, за да може възрастният човек да му се възхити.
- О, това е прекрасен часовник. Сега, къде ли сложих пищялката... - подразни я той, забелязал нетърпението й. - О, в онази кошница, май... - Посочи към една плетена кошница зад коженото кресло до прозореца. - Ще я отвориш ли вместо мен?
Каролайн се втурна към кошницата и я отвори с писък.