Мел все още се чудеше дали бе намерила Каролайн случайно, или някоя съдбовна ръка й бе помагала през цялото време. Как бе възможно баба й и дядо й, Джеси и Джим, умишлено да са държали Лю в неведение за рождената му майка? Накарали са го да избира. Никой не го бе принудил да се върне в Англия и това бе разбило сърцето на майка му, бе предизвикало разрив между Кали и Фийби, който бе продължил до края на живота на възрастната жена. Колко тъжно.
Дали баща й дълбоко в себе си е знаел какво е направил? Със сигурност е бил твърде малък, за да разбира тези силни чувства. Мел винаги бе усещала, че в сърцето му има тъга - още преди да загуби Сандра. Може би това бе причината да се превърне в алкохолик, а смъртта на майка й е била последната капка. Междувременно Кали бе продължила да се надява и да пие. Дали той помнеше повече, отколкото разкриваше в последното си писмо? Пишеше за дамата, която бе дошла да го посети и така и не се бе върнала. Може би се бе досетил коя е тя в действителност.
Мел се загледа в пътя право пред себе си и въздъхна. Никога нямаше да разбере. Толкова много неща искаше да узнае за брата на отец Карел, Луи-Феран. Трябваше да пише на свещеника и да му съобщи новините. „Сдобих се с цяло ново семейство, което трябва да преоткрия, благодарение на усилията на Марк...“
Мел усети, че се усмихва. Може би беше време да мисли по-малко за миналото и повече за
бъдещето. Беше свършила работата на баща си. Може би сега бе неин ред да се поучи от грешките на миналото, но дали Марк Пенроуз бе отминала история, или част от бъдещето й? Дали и той заслужаваше втори шанс?
Караше мълчаливо сред спускащия се мрак на декемврийската тъмнина, без да откъсва очи от пътните знаци за Литъл Брайърли.
53
Това беше най-странната Коледа за Кали, която бе като гост в къщата си. Гост, който чака други да се грижат за него, на когото носеха чая в леглото. Постоянно я обслужваха и й правеха прическа, приемаха телефонни обаждания вместо нея и й пазаруваха, сякаш бе безпомощен инвалид. Кали не бе свикнала с цялото това внимание, но когато се опита да се върне към старите си задължения, много скоро остана без дъх.
Обичаше да гледа как Мелиса се суети из кухнята и тренира гласа си в конюшнята, когато конете бяха навън. Достигаше високи тонове, които можеха да разбият стъкло на парченца -гласът й очевидно бе „подарък“, наследство от Фийби. Колко много би се радвала Фий да види това момиче, този огледален образ на нея самата в разцвета на силите й, каквато беше на старите си картички и снимки. Мелиса бе открита и борбена, грациозна и същевременно с хлапашко, момчешко излъчване. Кали нямаше търпение да я види нагласена. Момичетата в днешно време караха само по дънки и ботуши.
Веднъж, леко подпийнала, Мелиса сподели, че наскоро е зарязала последния си кавалер -онзи, с когото бе предприела това издирване, който й бе помагал да открие историята на семейството. Впоследствие бе размислила, но беше твърде горда, за да му го каже. „На кого ли ми прилича“, помисли си Кали.
Трудно бе да се повярва колко много неща могат да се променят за една година. Миналата Коледа се бе състояла от свински котлет, гледане на телевизия и разходка из полето. Кали винаги бе отказвала поканите за ходене на гости, само че когато всичко приключеше, щяха да й липсват всички тези деца от компанията на Мелиса. Никога не се уморяваше да слуша историите на Мел за Сандра и Лю от добрия им период заедно. Те разведряваха сърцето й. Синът й се бе опитал да бъде добър баща, но борбата му с демона на алкохола го бе изтощила и в крайна сметка бе причина за фаталното му заболяване.
Бе намерил любов и смисъл в жена си, преди да му я отнемат, както бяха отнели Дез от нея. Беше хубаво да знае истината - и хубавите, и лошите неща. Въпреки всички проблеми синът й и Сандра бяха създали това златокосо момиче и го бяха върнали в семейството й.
Концертът в абатството се очертаваше да бъде истинска сензация. Акустиката вътре бе прекрасна и Кали нямаше търпение да настъпи денят на събитието. Но все още се безпокоеше за бъдещето на фонда. От тревогата се поболяваше. Знаеше, че времето й тук вече е взето назаем, но искаше да се възползва максимално от това, което й бе останало, и да приведе дома си в ред, точно както Мадж бе правила през всички тези години. Как би могла да забрави добротата на тези две непознати жени, които я бяха приютили, когато бе истинска развалина, и я бяха върнали към живота. Мелиса бе направила същото, когато само преди месец се яви до леглото й, и все пак в сърцето си Кали чувстваше, че е познавала това дете цял живот.