- Малката е будна, не си е легнала, чака ви - каза Нан с усмивка. - А днес имахте и посетител, сър Лайънел Сетън-Рос. Отби се да почете годишнината от смъртта на сина си и да погледа военния мемориал на площада. По негово желание изписаха там и името на сина му.
Фийби изпита лека тревога от тази новина. Дали бе дошъл да види и внучката си?
- Нейно благородие беше ли благоволила да си е вкъщи? - попита тя шеговито и с възможно най-спокоен тон.
- О, да, подскачаше наоколо и за малко да събори нашия посетител. Той беше доста впечатлен от нея и обеща да й изпрати подарък за рождения ден.
- Това няма да е необходимо. Надявам се да се е държала добре.
Фийби не искаше посещението на сър Лайънел да развали тържеството, нито пък идването на дъщеря му, Верити, която гледаше отвисоко Фийби и бърчеше дългия си нос, сякаш тя миришеше лошо. Семейството бе шокирано от признанието на сина си, че има дете, което трябва да бъде осигурено. Верити бе напуснала възмутено кабинета на адвоката при тази новина. Сър Лайънел бе единственият, който прояви по-добро отношение към Фийби. Сега бе дошъл да я види.
- Всичко уредено ли е за утре? Предполагам, че сте поканили близнаците Леърд? -въздъхна тя. - Бих предпочела да я имам само за себе си, да не я деля с никого, като изключим Флора от училището.
- Ще бъдат само момчетата. Тя се скара с момичето. Погрижих се Марта да изглади роклята й, иначе това малко дяволче отново ще облече своя килт, а той целият е покрит с кал.
Фийби се изкачи по стълбите към втория етаж до детската спалня, към която имаше преходна дневна. Каролайн седеше до огъня.
- Закъсня. Аз те чаках и чаках...
- Съжалявам. Ела и ми дай една голяма прегръдка. Нека да погледна колко си пораснала.
Каролайн скочи и застана до вратата. Марта намери линия и я постави над главата й, след което отбеляза мястото.
- Почти три сантиметра, откакто мис Фийби беше тук миналия път. Мисля, че ще бъде висока като вас. Майка й беше ли висока?
По правило в присъствието на Каролайн никога не споменаваха покойния брат на Фийби -Джо, който бе загинал на пътя по време на затъмнение, при едно от въздушните нападения, нито годеницата му Берил Пул. Беше логично да обяви тях за покойните родители на Каролайн. Те бяха семейство, в края на краищата. Нямаше фалшиви фотографии - Фий бе сложила някакви граници, но Марта споменаваше от време на време някои неща. Едно момиче трябва да познава майка си, бе намекнала веднъж. Но тази вечер Фийби не й обърна внимание, не желаеше повече лъжи.
- Височината й, очевидно, е наследена от моето семейство. Хайде, нека да ти прочета приказка.
- Ще ми разкажеш ли приказката за тъмнокосата Кари и за русокосата Кари? Почти мога да я разказвам сама на езика на Марта.
- Тази не я знам, но ще намеря друга.
Фийби се обърна към рафта с книги. Не й харесваше, че Марта и Каролайн споделят един език, но какво бе очаквала да стане, след като бе наела чужденка за бавачка?
- Не, аз искам тази.
- Добре, къде е тя? - примири се Фий. Беше изнервена и вече изпитваше остър глад.
- Опасявам се, че е само в главата ми - отговори Марта. - Моята майка ми я разказваше. Това е известна народна приказка в нашата страна. Мога да я разкажа аз, ако искате.
Фийби бе разочарована, че нищо не е такова, каквото се бе надявала. Разбута огъня, нямаше настроение. Новината за посещението на сър Лайънел я бе разтърсила. Дали и сестрата на Артър, Верити, също бе в селото? А ако и двамата се появяха утре? Сега Марта бе в центъра на вниманието, разказваше някаква приказка за две малки момичета, сестри, носещи същото име като Каролайн. Едната Кари бе руса и красива, а тъмнокосата сестра бе грозна и с толкова много белези от шарка, че мащехата им искаше да попари с вода хубавицата, за да я направи да прилича на по-грозната, която й бе любимка. Сестрите побягнаха към езерото и се качиха на гърба на един лебед, но бяха твърде тежки за него. Той помоли едната от тях да скочи във водата и грозната сестра сама реши да се удави.