— Ка-акво става тук? — разнесе се един изпълнен със собственическо възмущение глас.
Олян се обърна. Ако едно от правилата, на които трябваше да бъде обучен всеки младеж беше: „не се забърквай с побъркани момичета, пушещи като комини“, то в никой случай не би трябвало да се пропуска и още едно: „видиш ли жена, казваща «какво» с две а-та с тире между тях, бягай ако ти е мил животът“.
Тази жена можеше да бъде цели две жени. Определено имаше кубатурата, а както беше облечена в бяло, приличаше на айсберг. Само че айсбергите не бяха толкова мразовити. Нито имаха платна. Нито шапчици, колосани като острие на меч.
Две по-малки жени бяха застанали от двете й страни зад нея, заплашени от прегазване, ако тя речеше да стъпи крачка назад.
— Дойдох да видя г-н Грош — измънка Олян, докато Грош замърмори нещо и се зави с чаршафа през глава.
— Напълно невъзможно! Аз съм старшата тук, млади момко, и настоявам да напуснете незабавно! Г-н Грош е в извънредно нестабилно състояние.
— На мен ми изглежда добре — не се съгласи Олян.
Не можеше да не се възхити на погледа, хвърлен му от старшата сестра. Този поглед удостоверяваше, че Олян току-що е бил намерен размазан по подметката на обувката й. Той й върна един от собствените му смразяващи погледи.
— Млади момко, състоянието му е извънредно критично! — сопна се тя. — Отказвам да го освободя!
— Госпожо, болестта не е престъпление! — заяви Олян. — Хората не ги освобождават от болница, а ги изписват, при това без да се стига до взривоопасни ситуации!
Старшата сестра се изпъна та чак се изду и се усмихна тържествуващо:
— Точно това, млади момко, е ка-аквото искаме да избегнем!
Олян беше сигурен, че докторите държат скелети, за да сплашват пациентите си. „На-на-на, знам как изглеждаш отдолу…“ Впрочем, той напълно одобряваше. И изпитваше известни колегиални чувства. Места като „Лейди Сибил“ бяха много редки в тези дни, но Олян беше сигурен, че би могъл да направи доходна кариера от носенето на бяла роба, използването на дълги учени имена за неразположения като „настинка“ и мрачното взиране в съдържанието на стъкленици.
От другата страна на бюрото някой си д-р Лоун69 (името му беше написано на табела на бюрото му, защото докторите са много заети хора и не могат да помнят всичко) преглеждаше бележките си за Контроливър Грош.
— Много интересен случай, г-н Ментелик. Досега не ми се беше налагало да отстранявам оперативно дрехите на пациент. Случайно да знаете, от какво е била онази лапа? Той не ще да ни каже.
— Доколкото чух, слоеве бархет, гъша мас и хлебен пудинг70 — каза Олян, разглеждайки кабинета.
— Хлебен пудинг? Наистина ли хлебен пудинг?
— Очевидно да — отговори Олян.
— Значи не е нещо живо? На нас ни се стори кожесто — говореше докторът, докато прелистваше бележките си. — Ах да, ето. Да, панталоните му бяха подложени на контролирана детонация, след като един от чорапите му експлодира. Не сме съвсем сигурни защо.
— Той си ги пълни със сяра и въглен, за да си държи краката свежи, а панталоните си ги кваси в селитра за предотвратяване на Гадинки — обясни Олян. — Виждате ли, той е голям привърженик на природната медицина. Не се доверява на доктори.
— Нима? — възкликна д-р Лоун. — В такъв случай е запазил поне някакви следи от здравомислие. В случая обаче, просто не е мъдро да се спори със сестринския персонал. Намирам, че най-благоразумният подход е да хвърлиш малко шоколади в една посока и да избягаш в другата, докато вниманието им е отклонено. Г-н Грош, предполагам, твърди, че всеки си е свой собствен терапевт?
— Сам си прави лекарства — заразправя Олян. — Всеки ден започва със сто милилитра джин, смесен с извлек от селитра, сяра на прах, хвойна и сок от лук. Казва, че отпушвало проходите.
— О небеса, изобщо не се съмнявам, че ги отпушва. Той изобщо пуши ли?
Олян се замисли и после каза:
— Не-е. Като гледам, по-скоро пуска пара.
— А познанията му по основи на алхимията са…?
— Несъществуващи, доколкото знам — отговори Олян. — Обаче произвежда едни много интересни бонбонки против кашлица. Посмучеш ли го две минути и усещаш как ушната кал ти изтича от ушите. Маже си коленете с някаква смес от йод и…
69
За пръв път се появява в „Нощна стража“. Първоначално е неизвестен, но, за разлика от обикновените Анкх-Морпоркски доктори, способен лекар на жените от Гилдията на Шивачките. Тази неизвестност продължава докато командор Ваймс не го вика за раждането на сина си. Дотогава единственият вид лечители, при които анкх-морпоркци се осмеляваха да ходят, бяха ветеринарите, на които им се налагаше да внимават за живота на лекуваните добичета. Очевидно присъствието на д-р Лоун на раждането на сина на Сам Ваймс е било събитието, дало начало на Безплатната Болница „Лейди Сибил“. — Бел.пр.
70
Хлебен пудинг — традиционен британски десерт, приготвян от стар сух хляб, накиснат в мляко и после запечен. Обикновено съдържа също мас, яйца и захар. — Бел.пр.