— Двеста пъти по-скъпо от самата марка?
— Така си е, сър — очите на Станли заискриха. — Хората пускат писма до самите себе си, само за да бъде марката им, ъ, маркирана, сър. Така тя става използвана.
— Ъ… В джоба си имам няколко доста зацапани кърпички — продума неразбиращо Олян. — Мислиш ли, че хората биха купували от тях двеста пъти по-скъпо отколкото струват?
— Не, сър! — отговори уверено Станли.
— Тогава защо ще да…
— Има голям интерес, сър. Мислих си, сър, че бихме могли да пуснем по един пълен комплект за големите гилдии. Всички колекционери ще си умират да ги имат. Какво ще кажете?
— Много умна идея, Станли — одобри Олян. — Да го направим. Тези на Гилдията на Шивачките може би ще трябва да вървят във плътен кафяв плик, а? Ха-ха!
Този път беше ред на Станли да изглежда озадачен:
— Моля, сър?
Олян се закашля:
— Нищо, нищо. Е, виждам, че се учиш бързо, Станли.
Е, поне за някои неща.
— Ъ… да, сър. Ъ… Не че искам да се изтъквам, сър…
— Давай, Станли, изтъквай каквото имаш да изтъкваш — окуражи го Олян.
Станли извади от джоба си малка картонена папка, отвори я и протегна благоговейно пред Олян.
— Г-н Спулс много ми помогна — изкоментира той. — Но и аз свърших доста нещо по нея.
Беше марка. Жълтеникаво-зеленикава на цвят. И изобразяваше, Олян присви очи, зелево поле с някакви постройки на хоризонта.
Подуши я. Миришеше на зеле. Ах, да.
— Отпечатано със зелево мастило и лепилото й е приготвено от броколи, сър — обясняваше гордо Станли. — В чест на Зелепроизводството на Равнините Сто, сър. Мисля, че ще върви много добре. Зелето е толкова популярно, сър. Толкова много неща могат да се направят от него!
— Добре, виждам че…
— Зелева супа, зелева бира, зелев локум, зелева торта, зелев крем…74
— Да, Станли, мисля че…
— … мариновано зеле, зелево желе, зелева салата, варено зеле, препържено зеле…
— Да, а сега не може ли да…
— … зелево фрикасе, зелева лютеница, Зелева Изненада, наденици…
— Наденици ли?
— Пълнени със зеле, сър. Практически със зеле може да се направи всичко, сър. И още има…
— Зелеви марки — затвори темата Олян. — Както забелязвам, за петдесет цента. Ти си имал скрити дълбини, Станли.
— На Вас ги дължа, г-н Ментелик! — изригна Станли. — Аз вече надрастнах детинската забавачка на карфиците, сър! Светът на марките, можещ да научи младежа на толкова много за историята и географията и който същевременно е здравословно, приятно, увлекателно и във всяко отношение достойно хоби, се откри пред мен и…
— Да, да, благодаря ти! — направи още един опит Олян.
— … и внасям мойте тридесет долара в кюпа, сър. Всичките ми спестявания. За да Ви покажа, че Ви подкрепям, сър.
Олян чу това до последната дума, но трябваше да мине известно време докато го проумее.
— Кюпа ли? — продума той накрая. — В смисъл на залагане ли?
— Да, сър. Голямото залагане — сподели радостно Станли. — За Вашето надбягване със щракалките до Генуа. Хората мислят, че е голяма забава. Доста букмейкъри предлагат туй-онуй, сър, така че г-н Грош го организира, сър! Макар че той казва, че ставките не били добри.
— Ами че как иначе — каза с отпаднал глас Олян. — Никой с ума си няма да…
— Той каза, че ще можем да спечелим само по долар за всеки осем, които залагаме, сър, но ние си рекохме…
Олян се изстреля на крака и завика:
— Осем срещу едно за мен? Букмейкърите си мислят че ще спечеля? Колко сте заложили всички?
— Ъ… около хиляда и двеста долара като ги броихме за последно, сър. Ама това…
Ята гълъби се дигнаха от покрива, когато Олян изкряска:
— Докарай ми г-н Грош тук незабавно!
Кошмарна гледка беше да се наблюдава лукавство по лицето на г-н Грош. Старецът се потупа с пръст по едната си ноздра.
— Вие сте тоя, дето измъкна пари от сюрия богове, сър! — ухили се весело той.
— Да — възкликна отчаяно Олян. — Но да предположим само, че съм… ами че това беше просто един номер…
— Адски добър номер, сър — изкиска се старецът. — Адски добър. Който може да извърти номер на боговете и да изкара пари, тоя е способен на всичко, тъй ш’ кажа!
— Г-н Грош, няма начин кола да стигне до Генуа по-бързо от щракограма. Та дотам са две хиляди мили!
— Да, разбирам, ч’ се налага да кажете тъй, сър. И стените имат уши, сър. Гроб съм. Но всички ние си поговорихме, сър, и си казахме, че бяхте много добър с нас, сър, и че наистина вярвате в Пощенската Служба, сър, тъй че решихме ние, че е баш време д’си сложим парите на устата, сър! — заяви Грош, този път с нотка непокорство.
74
Списъкът на Станли със зелеви рецепти не напомня ли списъка с рецепти със скариди на Бъба от филма „Форест Гъмп“, както и от скеча „Спам“ на Монти Пайтън? — Бел.пр.