— Така си е — не отрече Мангизов. — Обаче в случая имах предвид Голямата Магистрална. Поради което възложих на г-н Пони да уточни нашите процедури. Г-н Пони?
Инжинерът се размърда нервно. Беше изкарал тежка нощ:
— За протокола, сър, бих искал да се запише, че настоявах да затворим шест часа преди събитието.
— Действително, и протоколите ще посочат, че отговорих, че това е напълно невъзможно — каза Мангизов. — Първо, защото ще е напълно неоправдана загуба на постъпления и второ, защото неизпращането на никакви послания би било много неподходящо послание от наша страна.
— Да, обаче затваряме един час преди събитието и чистим барабаните — обяви г-н Пони. — Всяка кула ще изпрати съобщение за готовност до Тепето, след което ще заключи всичките си врати и ще чака. Никой няма да бъде допускан да влиза или излиза. Ще конфигурираме кулите на дуплекс, това ще рече — преведе той за директорите, — че превръщаме надолната линия във втора нагорна, така че трафикът до Генуа да е двойно по-бърз. Няма да приемаме на Линията каквито и да е други съобщения, докато, ъ… трае надпреварата. Никакъв овърхед, нищичко. И отсега нататък, сър, сиреч от момента, в който изляза от тази стая, прекратяваме приемането на нов трафик от вторичните кули. Даже от Двореца, че дори и от Университета. — Той изсумтя и добави с известно удовлетворение. — Особено пък от пустите му студенти. Щото някой си играе игрички с нас, сър.
— Това не е ли малко драстично, г-н Пони? — усъмни се Зеленобут.
— Много се надявам, че е, сър. Мисля, че някой е намерил начин да пуска щракограми, които повреждат кулите, сър.
— Но това е невъзмо…
Г-н Пони трясна с ръка по масата:
— Ама нещо много разбирате, сър! Да не би да сте седяли цяла нощ, докато го разнищите? Да Ви се е случвало да отваряте диференциален барабан с отварачка за консерви? Да сте забелязвали случайно, че щампованата арматура може да изхвръкне от ексцентрика ако щракнеш буквата K и я пуснеш до кула с адрес по-висок от твоя, но само ако преди това си щракнал Q и пружината на барабана е навита докрай?75 Да Ви се е случвало да видите, че лостовете на клавишите са заклинили един друг, а пружината насилва стрелката нагоре и накрая гледаш пулта, пълен със зъби? Е, на мен всичко това ми се е случвало!
— За саботаж ли говорим? — оживи се Мангизов.
— Наричайте го както си щете. — Пони се беше изнервил до нещо като опиянение. — Тая сутрин отидох до двора и изрових стария барабан, дето го взехме миналата сутрин от Кула 14. И да пукна, ако там не се е случило точно това. Повечето аварии обаче стават горе по вишките, в кутиите на кепенците. Та тогава значи…
— Значи нашият г-н Ментелик организира кампания по саботирането ни… — проточи замислено Мангизов.
— Нищо такова не съм казвал! — сепна се Пони.
— Няма да споменаваме имена — рече гладко Мангизов.
— Просто е калпав дизайнът — каза Пони. — Като си помисля, по-скоро някое от хлапетата по случайност е открило това и го е повторило, за да види, какво ще се случи. Такива са си те, момчетията от кулите. Дай им някаква хитроумна машинария и те по цели дни ще се мъчат да я докарат до строшаване. Цялата ни Линия е една набързо скалъпена бъркотевина, ама наистина.
— И защо вземаме на работа такива хора? — видимо се учуди Стоули.
— Защото само такива хора са достатъчно луди, за да прекарат живота си, натискайки клавиши на някоя кула на мили от където и да е — отговори разпалено Пони. — На тях това им харесва.
— Но нали все някой в кулата трябва да натиска клавишите, за да се случат всичките тези… ужасни неща? — продължи да разнищва Стоули.
Пони въздъхна. Те изобщо не се интересуваха. За тях всичко беше само пари. И представа си нямаха, как работят нещата. И когато изведнъж се налагаше да разберат, трябваше да им говориш като на бебета.
— Момчетата просто следват сигнала, сър, както казват те — обясни той. — Гледат съседната кула и повтарят каквото видят колкото могат по-бързо. Няма време да мислят какво е и що е. Всичко, което е за тяхната кула, излиза на диференциалния барабан. Те само тракат с клавиши и натискат педали и дърпат ръчки, колкото могат по-бързо. Те се гордеят с това. Измислят какви ли не номера да ускорят предаването. И не ща никакви приказки за саботаж, не и в този момент. Дайте да изпратим съобщението с цялата възможна скорост. На момчетата това ще им хареса.
— Картината си я бива — замисли се Мангизов. — Тъмна нощ, кулите чакат, и ето, една по една те изгряват и струята от светлини забърза през континента, леко и тихо пренасяйки своето… нещо си. Трябва да намерим някой поет да напише нещо по въпроса. — Той наведе глава към г-н Пони. — Във Вашите ръце сме, г-н Пони. Вие сте човекът с плана.
75
Повечето, ако не всички от ранните компютърни системи (а и поне някои, ако не всички, съвременни) може да бъдат докарани до големи бели по подобен начин. Някои последователности от знаци при подходящи условия могат да бъдат приети за двоичен програмен код, който като бъде изпълнен… е по-добре да не бъде изпълняван. Особено пък в така нареченото буфер овърфлоу, когато полето за данни в паметта се запълни докрай и новите данни се записват в полето за програмния код. — Бел.пр.