— Това не е ли малко голословно при условие, че само святкате с разни лампи?
— Да де, ама „светии“ вече беше заето — отбеляза Здравомислещия Алекс.
— Добре, а защо „Димящото Гну“? — попита Олян.
— Това е разбивакерски термин за много бързо съобщение, пуснато през системата — обясни гордо Здравомислещия Алекс.
Олян обмисли това.
— Става — реши накрая той. — И аз да бях екип от трима души, имената на които всичките започват с една и съща буква, и аз щях да си избера точно такова име.
Те си бяха намерили начин за влизане в семафорната система, а именно: през нощта всичките щракалкови кули бяха невидими. Виждаха се само светлините. Освен ако нямаш изключително чувство за посока, единственият начин да разбереш, кой праща съобщението, беше по кода. А инжинерите знаеха купища кодове. Ооо, да, купища.
— Значи си пускате съобщенията безплатно? — интересуваше се Олян. — И никой ли не забелязва?
В отговор получи три мръснишки усмивки.
— Лесна работа — каза Лудия Ал, — стига да знаеш как.
— А как разбирате, че една кула ще се строши?
— Ние ги счупихме — обясни Здравомислещия Алекс. — Забиваш диференциалния барабан. Трябват им часове да се оправят, защото операторите трябва да…
Олян пропусна остатъка от изречението. Съвсем невинни думи се вихреха в него като парчетии, понесени от потоп, изникващи за малко на повърхността и отчаяно махващи с ръка преди отново да потънат. Различи няколко случая на „така че“ преди да зачезнат и дори „свързва се“ и „контролна верига“, но разбушувалите се многосрични техницизми се надигаха и поглъщаха всичко.
— … а това отнема половин ден — приключи Здравомислещия Алекс.
Олян погледна безпомощно другите двама:
— И какво точно значеше това?
— Значи, че ако пратиш точното съобщение, можеш да счупиш механизма — резюмира Лудия Ал.
— Цялата Магистрална Линия ли?
— Теоретично да — започна Лудия Ал, — защото изпълнителният и терминиращият код…
Олян се отпусна докато приливът не отмине. Не се интересуваше от машинария и ключ за него беше нещо, с което отключваш врати. Най-добре беше просто да чака и да се усмихва. Имаше едно нещо за техничарите — обичаха да обясняват. Трябваше само да ги изчакаш да достигнат твоето ниво на разбиране, дори ако това значи, че накрая ще им се наложи да послъжат.
— … но вече няма как да го направим, защото чухме, че те сменят…
Олян за някое време се загледа в гълъба, докато не настъпи тишина. Аха. Лудият Ал беше свършил и не изглеждаше да е било с тържествен финал.
— Значи не можете да го направите — заключи Олян и отпадна духом.
— Не и сега. Дъртият г-н Пони може и да е малко баба, но може да си седне на задника и да разнищва проблеми. Той постоянно сменя всичките кодове! Чухме от един от аверите, че сега всеки сигналчик ще си има персонален код. Много са предпазливи. Знам, че госпожица Прелест-Хубавинка си мислеше, че можем да ти помогнем, но това копеле Мангизов затегна нещата. Страх го е, че можеш да победиш.
— Ха! — възкликна Олян.
— Все нещо ще измислим за седмица или две — опита се да го утеши Неизяснения Адриан. — Не можеш ли да поотложиш нещата дотогава?
— Не, не мисля.
— Съжаляваме — измърмори Неизяснения Адриан, подмятайки си някаква стъклена тръбичка, пълна с червена светлина. Когато я преобърна, тя засвети жълто.
— Какво е това? — поинтересува се Олян.
— Прототип, — отговори Неизяснения Адриан. — Можеше да направи Линията три пъти по-бърза нощем. Използва перпендикулярни молекули. Да, ама Голямата Магистрална изобщо не е отворена за нови идеи.
— Сигурно защото гърмят, като ги изпуснеш? — заяде се Здравомислещия Алекс.
— Ама не всеки път.
— Струва ми се, че няма да ми се отрази зле малко свеж въздух — реши Олян.
Те излязоха в нощта. На известно разстояние оттук терминалната кула все така си мигаше, а ту тук, ту там из града светеха и други кули.
— Онази коя е? — посочи той все едно питаше за съзвездие.
— Гилдията на Крадците — обясни Неизяснения Адриан. — Стандартни сигнали за членовете. Тях не мога да ги чета.
— Ами онази? Не е ли първата кула по пътя за Сто Лат?
— Не, това е станцията на Стражата на Главинната Порта. Стандартни сигнали до Двора на Псевдополис77.
— А изглежда сякаш е толкова далече.
— Използват по-малки кутии, това е. Оттук не можеш да видиш Кула 2. Университетът я закрива.
Олян зяпаше като хипнотизиран светлините.
— Интересно, защо ли онази стара каменна кула на пътя за Сто Лат не е била използвана като са строили Линията? Нали е на правилното място?
77
Ако досега не е бил превеждан толкова често така в книгите за Стражата, аз щях да го оставя Псевдополис Ярд. Макар че и Дворът на Псевдополис е добър превод. А ако се допусне, че в оригинала Pseudopolis Yard има малка правописна грешка (което е повече от нормално за Анкх-Морпорк) правилен превод ще е и Псевдополицейски Двор. — Бел.пр.