Олян обаче не можеше да спре да си мисли за всичките лоши неща, които можеха да се случат, ако нямаше семафор. О, да, те си се случваха колкото си щат преди семафора, разбира се, но това сега изобщо не беше същото.
Той остави Гнуто да режат и коват в каменната кула и подкара дълбоко замислен обратно към града.
Глава тринадесета
Пределите на възможното
Муструм Ридкъли, Архиканцлерът на Невиждания Университет, вдигна щеката си и внимателно се прицели.
Бялата топка улучи червената, която плавно се търкулна в джоба. Това беше по-трудно отколкото изглеждаше, защото повече от половината билярдна маса служеше на Архиканцлера за система за организация на документацията78, поради което за да стигне до дупката, топката трябваше да мине през няколко купчини книжа, една халба, череп с капеща свещ и купища пепел от лула. И наистина мина.
— Отлично, г-н Стибънс — одобри Ридкъли.
— Аз наричам това пространствено-времеви спонтинуум79, — поясни гордо Пондър Стибънс.
Всяка организация се нуждае от поне един човек, който да знае какво се случва и защо се случва и кой е отговорен за него, а в НУ тази роля се падаше на Стибънс, на когото често му се искаше да не беше така. В настоящия момент той присъстваше в качеството си на Завеждащ Катедра Нецелесъобразно Приложна Магия и дългосрочната му цел беше да се погрижи да мине бюджетът на катедрата му. Поради което именно сноп дебели проводници излизаше изпод старата тежка маса за снукър, минаваше през дупка в стената, пресичаше моравата и стигаше до сградата на Високоенергетична Магия, където — тук той въздъхна — този дребен номер отнемаше 40 процента от рунното време на Хекса80, мислителната машина на Университета.
— Хубаво име — одобри Ридкъли, прицелвайки се за следващия си удар.
— Като в „пространствено времеви континуум“, нали? — подхвана обнадеждено Пондър. — Точно преди топката да се сблъска с препятствие, което не е друга топка, виждате ли, Хексът я премества в теоретично съществуващо паралелно пространство, където е налице свободна равна площ и поддържа скоростта и въртящия момент, докато не се представи възможност да я върне в настоящото. Това е едно наистина изключително сложно и любопитно приложение на заклинателство в нереално време…
— Да, добре, браво — прекъсна го Ридкъли. — Има ли нещо друго, г-н Стибънс?
Пондър си прегледа записките:
— Пристигна учтиво писмо от лорд Ветинари, в което той ни предава искането на града, Университетът да разгледа възможността да приема, ох, двадесет и пет процента студенти с по-ниски възможности, сър?
Ридкъли запрати черната топка в джоба право през купчина университетски постановления.
— Не може някакви си зарзаватчии и месари да казват на университета как да управлява себе си, Стибънс! — отвърна твърдо той, прицелвайки се в една червена топка. — Благодари им за загрижеността и им съобщи, че ще продължаваме да приемаме сто процента пълни и отявлени тъпанари, както винаги. Влизат тъпи, излизат блестящи, в НУ винаги е било така! Още нещо?
— Само посланието за голямата надпревара тази вечер, Архиканцлере.
— Ах да, тая работа. Какво ли да сторя, а, г-н Стибънс? Чувам, че здраво се залага за Пощата, а?
— Да, Архиканцлере. Хората казват, че боговете били на страната на г-н Ментелик.
— А те залагат ли? — попита Ридъли гледайки с удовлетворение как топката се рематериализира оттатък един изоставен сандвич с шунка.
— Надали, сър. Няма вероятност той да спечели.
— Той не беше ли оня тип дето спаси котката?
— Същият, сър, да — подтвърди Пондър.
— Свястно момче. А какво да речем за Голямата Магистрална? Шайка кожодери, както чувам. Убиват хора по техните там кули. Един тип в кръчмата ми каза, че чул, че духовете на мъртвите сигналчици бродят по Линията. Я сега да опитаме розовата.
— Да, и аз чух това, сър. Мисля, че е градска легенда — каза Пондър.
— Пътували от единия край на Линията до другия, казва той. Хич не е лош начин да си изкараш вечността, да знаеш. Там горе в планините да знаеш какви пейзажи има. — Архиканцлерът се смълча и едрото му лице се набръчка замислено. Накрая тоя обяви — „Големият Харуспически Каталог на Променливите Измерения“81.
78
Ридкъли практикуваше метода за управление на записите известен като „Най-близкото Налично Пространство“. — Бел.авт.
79
В оригинала асоциацията не е с пространствено-времевия континуум, а с фазовото пространство, защото оригиналната теория на Пондър Стибъс е за baize-space, където baize е сукното, използвано в масите за билярд. Но, вероятно поради кванта, ако се преведе на български „сукново пространство“, никой няма да си мисли за висша физика, а най-много за великата шаячена правда. — Бел.пр.
80
Да не си помислите, че смотаният преводач не знае как да произнесе run-time? Оригиналът обаче е rune-time, тоест става дума именно за руни. Не е ясно какъв точно капацитет има процесорът на Хекса, в крайна сметка кой му брои някакви си мравки, да не говорим че последните се размножават, но определено има краен брой руни. Между другото името Хекс в един магически университет надали би означавало само съкращение от хексадецимална цифрова система, а ще значи просто „уроки“, понеже думата „hex“ има и такова значение. — Бел.пр.