Тука има, тука нема, тука има, тука нема…
Това беше сърцето на всяка шашма. Гледай баламата да е неуверен, а пък ако е уверен, направи така, че да е уверен в погрешното нещо.
— Настоявам никакви метли да не се взимат в дилижанса! — заяви Мангизов на Архиканцлера, което не беше добър ход. Не можеше да настояваш разни неща пред магьосници. Правилният начин беше да ги помолиш. — Ако г-н Ментелик не е сигурен в своето оборудване — продължаваше Мангизов, — предлагам да се откаже още сега!
— Но ние ще трябва да пътуваме сами по небезопасни пътища — възрази Олян. — Метлата е съществена мярка за безопасност.
— Въпреки това ми се налага да се съглася с този… господин — каза Ридкъли с видимо неудоволствие. — Не изглежда баш правилно, г-н Ментелик.
Олян вдигна ръце:
— Както желаете, сър, разбира се. Макар че е тежък удар. Мога ли да помоля обаче за известно равноправие?
— В смисъл? — попита магьосникът.
— Във всяка кула има по един кон, готов за езда в случай, че кулата се счупи — каза Олян.
— Това е обичайна практика! — възмути се Мангизов.
— Но само за в планините — контрира спокойно Олян. — При това само за най-изолираните кули. Днес обаче, подозирам, че има по един във всяка кула. Та това си е пони експрес83, Архиканцлере, да ме извинява г-н Пони. Та така те могат лесно да бият нашата карета без да предадат и една думичка код.
— Нима е възможно да допускате, че ще таралянкаме щракса по целия този път на кон? — възкликна Мангизов.
— Вие нали допуснахте, че ще летя — възрази Олян. — Ако г-н Мангизов не е сигурен в своето оборудване, Архиканцлере, предлагам да се откаже още сега.
И ето я, сянката преминала през лицето на Мангизов. Той вече беше повече от ядосан, беше потънал в бистрите хладни води на отявления, пронизващ и мозъка на костите бяс.
— Та нека се споразумеем, че това не е състезание между коне и метли, а между дилижанс и щракалкови кули — продължи Олян. — Ако дилижансът се счупи, ние оправяме дилижанса. А ако на вас ви се счупи някоя кула, оправяте кулата.
— Трябва да кажа, че изглежда справедливо — каза Ридкъли. — И точно така отсъждам. Междувременно бих искал да предупредя нещо г-н Ментелик насаме.
Архиканцлерът сложи ръка на раменете на Олян и го отведе от другата страна на каретата. После се наведе докато лицата им не се приближиха на няколко сантиметра.
— Вие нали осъзнавате, че като се нарисуват няколко звезди на една съвсем обикновена метла, това не я прави летяща? — попита той.
Олян се вгледа в чифт млечно сини очи, невинни като на детенце, по-точно на детенце, стараещо се да изглежда невинно.
— Божичко, наистина ли? — отвърна той.
Магьосникът го потупа по рамото.
— Май е най-добре да оставим нещата както са си — заключи той весело.
Когато се върнаха, Мангизов му се усмихваше.
Това беше твърде много за да се въздържи човек, така че Олян не се въздържа. Вдигай залозите. Не преставай да си насилваш късмета, защото никой друг няма да ти го насилва вместо теб.
— Ще възразите ли на едно малко лично облогче, г-н Мангизов? — подметна той. — Само да стане… по-интересно?
Мангизов се справи добре, освен ако не можеш да разчиташ дребните белези…
— Майко мила, г-н Ментелик, да не би боговете да одобряват хазарта? — изсмя се той.
— Че какво е животът, ако не лотария, г-н Мангизов? — настояваше Олян. — Какво ще кажете да речем за… сто хиляди долара?
И това беше то. Последната капка. Той видя как в Гепи Мангизов нещо се пречупи.
— Сто хиляди? И откъде пък ти ще набараш в ръчичките си толкова пари, Ментелик?
— О, аз просто ще ги събера длан в длан, г-н Мангизов. Нали всички знаят това? — подметна за всеобщо забавление Олян и отправи на председателя най-наглата си усмивка. — Ами Вие откъде ще набарате в ръчичките си сто хиляди долара?
— Ха! Приемам баса! Ще видим кой ще се смее утре — отряза безцеремонно Мангизов.
— Очаквам го с нетърпение — завърши Олян.
И сега си ми в ръчичките, помисли си той. Право в ръчичките ми. И си вбесен. Допускаш грешки. Току-що си тръгнал по дъската, пирате.
Той се качи на капрата и се провикна към тълпата:
— Генуа, дами и господа. Генуа до край!
— За някой това ще си е краят! — обади се някакъв шегобиец от публиката.
Олян се поклони и като се изправи, се озова лице в лице с Прелест-Хубавинка Миличкова.
— Ще се омъжите ли за мен, г-це Миличкова? — извика той.
От публиката се разнесе „ооо-ооо“, а Захариса заобръща глава като котка, търсеща следващата си мишка. Какво безобразие, че вестникът може да има само една първа страница, а?
83
Под това име е известна първата пощенска служба, прекосяваща американския Див Запад и останала част от уестърн романтиката. Компанията е наемала „млади безстрашни мъже, за предпочитане сираци“, които да яздят в галоп, сменяйки коне на многочислени станции. Понеже компанията е имала нужда от множество коне за смяна, купила ги е доста дребнички (макар че не са били чак понита), откъдето идва името. Когато Дивият Запад е бил прекосен от първата железница, Пони Експрес е отпаднал като ненужен. — Бел.пр.