Архиканцлерът Ридкъли го почука от едната страна с ръка, така че той се килна.
— Още не работи, г-н Стибънс! — изрева той. — Пак излезе проклетото му огромно огнено око!84
— Сигурен съм, че зададохме правилно… — забърника нещо от задната му страна Пондър.
— Аз съм, сър, Краен Колабоун, сър — разнесе се глас от омнископа. Огненото око се отмести и беше заместено от огромен огнен нос. — Аз съм в терминалната кула в Генуа, сър. Извинявайте за червенината, сър. Развих алергия от водорасли, сър.
— Здравейте, г-н Колабоун! — изкрещя Ридкъли. — Как сте? Как върви…
— … изследването върху мидите… — подсказа Пондър Стибънс.
— … изследването върху мидите?
— Всъщност не много добре, сър. Хванах много лоша…
— Хубаво, хубаво! Добре си се уредил! — викна Ридкъли, събрал ръце пред устните си за да се чува по-силно. — И на мен ми се щеше да прекарам малко в Генуа по това време на годината! Слънце, море, прибоят и плажът, а?
— Фактически сега е дъждовният сезон, сър и малко ме тревожи плесента, пораснала върху омни…
— Великолепно! — извика Ридкъли. — Само че не може да си бъбрим така цял ден. Пристигна ли нещо? Умираме от нетърпение!
— Бихте ли могли само да се отдръпнете малко, г-н Колабоун? — помоли Пондър. — И наистина няма нужда да говорите толкова… гръмогласно, Архиканцлере.
— Ей, ама нашия човек е ужасно далече! — възрази Ридкъли.
— Не и в собствен смисъл — каза с добре ошлайфано търпение Пондър. — Много добре, г-н Колабоун, продължавайте моля.
Навалицата около Архиканцлера се заблъска напред. Г-н Колабоун отстъпи назад. Като за човек, който дни наред нямаше с кого да си говори освен с мекотели, на него му се беше струпало множко.
— Ъ, дойде един щракс, сър, обаче… — понечи да започне той.
— А от Пощата нищо ли няма? — поинтересува се Ридкъли.
— Не, сър. Нищо, сър.
Публиката заликува и се разсвирка и се засмя. От тъмното си кюше Олян зърна лорд Ветинари, от дясната страна на Архиканцлера. Запроучва остатъка от публиката и откри Гепи Мангизов, който стоеше отстрани и, изненадващо, не се усмихваше. Мангизов също го видя.
Един поглед стигаше. Този човек не беше уверен. Не и напълно уверен.
Добре дошъл в страха, каза си наум Олян. Това е пак надеждата, но наопаки. Знаеш, че няма как да се обърка, сигурен си, че няма как да се обърка…
Но ако вземе да се обърка…
Пипнах ли те.
Краен Колабоун се прокашля:
— Ъъъ, аз обаче се съмнявам, че това е съобщението, изпратено от Архиканцлер Ридкъли — каза той с писклив от нерви глас.
— Какво те кара да мислиш така, бре човече?
— Защото там пише, че не е — измънка Колабоун. — Пише, че било от мъртъвци…
— Имаш предвид, че е старо съобщение ли? — не разбра Ридкъли.
— Ъ, не, сър. Ъ… Най-добре да ви го прочета, а? Искате ли да го прочета?
— Ами нали това е целта бе, човече!
В големия стъклен диск Колабоун си прочисти гърлото.
— Ще чуе ли някой мъртвите? Ние, които загинахме, за да могат думите да летят, сега искаме правда. Ето престъпленията на Борда на директорите на Голямата Магистрална: кражба, злоупотреба със средства, злоупотреба с доверие, корпоративно убийство…
Глава четиринадесета
Решение
Голямата зала беше в смут. Повечето магьосници се възползваха от възможността да се съберат край бюфета, който сега се беше поразчистил. Ако има нещо, което магьосниците мразят, то е да чакат докато някой пред тях се двоуми за салатата от артишок. Ако питате тях, щом като е салатен бар, значи ще има нещата, каквито има по салатени барове, а ако имаше нещо изненадващо, нямаше да е салатен бар, а пък и изобщо не си тук за да гледаш. Че какво толкова очакваш да намериш? Филе от носорог ли? Маринована латимерия може би?
Лекторът по Съвременни руни си добави още няколко резенчета бекон към купата със салати, чиято вместимост беше увеличил петкратно чрез майсторско изграждане на кули от целина и бастиони от зеле.
84
Като палантирът на Саруман от „Властелинът на Пръстените“, показващ Огненото Око на Мрачния владетел. — Бел.пр.
85
В оригинала Concludium, което съответства на думата за „заключение“ (conclusion) и намеква за Конклав (буквално съ-заключено от латински) — събрание на заключени врати, което не се разпуска докато не се стигне до решение. — Бел.пр.