Понякога до истината се достига, като се съберат ведно всичките дребни лъжи и се извадят от общата сума на известното.
Лорд Ветинари беше застанал на върха на стълбището към Голямата Зала на двореца и гледаше надолу към чиновниците си. За този Заключениум те бяха завзели целия просторен под.
На разни места по пода бяха начертани тебеширени знаци — кръгове, квадрати, триъгълници. В тях бяха струпани на плашещо прилежни купчини книжа и папки. Беше пълно с чиновници, някои работещи в очертанията, други движещи се безшумно от едно очертание до друго, разнасящи разни хартии, все едно извършваха свещенодействие. Периодично пристигаха чиновници и стражари с допълнителни книжа и папки, които биваха тържествено приемани, преценявани и прибавяни към съответната купчина.
Навсякъде тракаха сметала. Чиновници сновяха натам-насам и понякога се събираха в някой триъгълник, скланяйки глави в тихо съвещание. Понякога в резултат на това само се раздалечаваха в нови посоки, но все по-често с напредването на нощта, някой от тях отиваше да очертае с тебешир нов кръг или квадрат, който започваше да се пълни с хартия. Понякога изпразваха някое очертание и го изтриваха, а съдържанието му се разпределяше из съседните очертания.
Нито един заклинателски кръг, нито една свещена мандала не е била изписвана с толкова болезнено прилежна акуратност като заключенията, разигравани по този под. И това продължаваше час след час с търпение, от което отначало човек го хващаше ужас, а по-късно скука. Това беше счетоводна война и врагът беше преследван през множество таблици и документи. Олян можеше да чете думи, които ги няма, а пък тези чиновници намираха цифри, които ги няма, или ги има по два пъти, или пък ги има, но не където трябва. Изобщо не бързаха. Отстраниш ли лъжите и истината ще блесне гола и смутена, не намираща къде да се скрие.
В три часа през нощта пристигна г-н Чийзбъроу, забързан и жално хлипащ, само за да научи, че от банката му е останала само книжна обвивка. Той си беше довел свои си чиновници, с пижами затъкнати в набързо навлечени панталони, които клекнаха до другите мъже и наизвадиха още книжа, и запроверяваха числа и суми с надеждата, че ако се взираш в резултатите достатъчно дълго, те ще вземат да дадат по-добър сбор.
И тогава дойде Стражата с една малка червена тетрадка, която получи собствен кръг и скоро цялата конфигурация се преподреди около нея…
Но чак някъде към заран изникнаха и мъжете в тъмни костюми. Бяха по-възрастни и по-охранени и по-добре облечени, но не и показно, в никой случай не и показно, и се движеха с достолепността на сериозните пари. Те също бяха финансисти, по-богати от крале (които често са си доста бедни), но надали някой в града извън тесния им кръг ги познаваше или би ги забелязал на улицата. Те си поговориха тихичко с Чийзбъроу, както се говори на някой пострадал от тежка загуба, после заобсъждаха нещо помежду си, използвайки малки златни писалки и изискани малки бележници да карат числата да танцуват и да скачат през обръчи. Накрая беше постигнато сдържано споразумение и се стиснаха ръце, което в техния кръг имаше безкрайно повече тежест от който и да е писмен договор. Така че първата плочка домино беше закрепена. Стълбовете на света престанаха да се разтрисат. Кредитната Банка щеше да отвори сутринта, а станеше ли това, чекове щяха да се осребряват, заплати да се изплащат и градът щеше да си се изхранва.
Така те спасиха града със злато по-лесно, отколкото който и да е герой би могъл да го стори със стомана. Макар че в действителност не беше точно със злато, не беше дори и с обещанието за злато, а по-скоро с фантазията за злато, с приказния блян, че златото е някъде там, в края на дъгата88 и ще продължи завинаги да си е там, стига, естествено, да не вземеш да отидеш да погледнеш.
Това нещо се нарича Финанси.
Един от тях, докато се връщаше вкъщи за скромна закуска, се отби в Гилдията на Убийците да се види със стария си приятел лорд Дауни. По време на разговора им текущите събития бяха само едва едва засегнати. И Гепи Мангизов, където и да беше отишъл, стана безспорно най-лошия застрахователен риск в света. Пазителите на дъгата никак не обичат тези, които запречват светлината на слънцето.
Епилог
Някое време по-късно
Фигурата в креслото нямаше нито дълга коса, нито превръзка на окото. Нямаше и брада, или по-точно, не беше имал намерение да си пуска брада. Просто не се беше бръснал от няколко дни. Изохка.
88
В много приказки и поверия, ако успееш да намериш къде дъгата опира в земята, там ще е заровено златото на феите. Което според други приказки и поверия изчезва безследно на слънчева светлина или просто на следващия ден. — Бел.пр.